Дорийци

Дорийци (на старогръцки: Δωριεῖς, ед. число на старогръцки: Δωριεύς) е древногръцко племе наред с ахейците, йонийците и еолийците. Според митовете, дорийците нахлуват в Елада от север, стигат до полуостров Пелопонес и покоряват местното население. В резултат на нашествието им, местното ахейско население се изселва по западното крайбрежие на Мала Азия.

Съществува диалект на старогръцкия език, който носи името „дорийски“, заедно с еолийски и йонийски. Единствен съвременен потомък на дорийския диалект е цаконският език. Според някои изследователи, това не е реално употребявано наречие в разговорния език, а литературен стил, характерен за епическата поезия.

Със същото име се означава и стил в изкуството и културата, характерен за Южна Гърция и нейните колонии.

Съществува остаряла хипотеза в науката, според която дорийското нашествие се датира около 1200 г. пр. Хр. и дорийците донасят на Балканите уменията да се обработва желязото. Според тази хипотеза, именно дорийците са индоевропейското население, което е в основата на древногръцката култура, докато старото ахейско население не е индоевропейско. Тази хипотеза отдавна е оборена с разчитането на микенското писмо, линеар Б, което се оказва гръцко.

Съвременната наука разглежда историята за дорийците-индоевропеизатори на Балканите като мит в науката и интерпретира мита за дорийското нашествие като отглас от вътрешните миграции, протекли на Балканите във връзка с бронзовия колапс – смяната на технологиите и преминаването от използване на бронз към обработка на желязо.

Произход

Произходът на дорийците не е изяснен. Според една хипотеза, разпространявана още в древността, те произхождат от планинските райони на Северна Гърция, Македония и Епир и по неясни причини поемат на юг към Пелопонес, към някои от егейските острови, към Магна Греция, Кипър и Крит. Според гръцката митология те произлизат от Дор, син на Елин – митичният патриарх на елините.

Косвени сведения за дорийците дава дорийският старогръцки диалект – един от старогръцките диалекти, за които има сведения от класическия период. Той се разпространява от планината Пинд към Пелопонес, на Крит и някои острови. Географски и други данни от Илиадата, както и административни записки от някогашни микенски селища сочат, че поне в официалните записи в Пелопонес т.нар. източногръцки диалект е заменен със западногръцки. Кореспондиращото историческо събитие древните наричат Завръщането на Хераклидите, а съвременните учени дорийско нашествие.