Мегастен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 03:50, 27 февруари 2019

Мегастен (на гръцки: Μεγασθένης, 350 – 290 пр.н.е.) е древногръцки пътешественик, родом от Арахозия, който по поръчение на Селевк I Никатор през 3 век пр.н.е. посещава с дипломатическо поръчение двора на обединителя на Индия — Чандрагупта, в град Паталипутра. Мегастен дава първите сведения за тази страна — в своя труд „Индика“ той описва основните реки на Западна Индия, споменава за Хималаите и Цейлон, а също така описва и кастовата система. Произведението на Мегастен не е съхранено, но обширни цитати от него са запазени в трудове на Диодор, Страбон и Ариан.

Тази статия все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{без източници}}
-'''Мегастен''' ({{Lang-el|Μεγασθένης}}, 350 – 290 пр.н.е.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] пътешественик, родом от [[Арахозия]], който по поръчение на [[Селевк I Никатор]] през [[3 век пр.н.е.]] посещава с дипломатическо поръчение двора на обединителя на [[Индия]] — [[Чандрагупта]], в град [[Патна|Паталипутра]]. Мегастен дава първите сведения за тази страна — в своя труд „Индика“ той описва основните реки на Западна Индия, споменава за [[Хималаи]]те и [[Цейлон]], а също така описва и [[Каста|кастовата система]]. Произведението на Мегастен не е съхранено, но обширни цитати от него са запазени в трудове на [[Диодор]], [[Страбон]] и [[Ариан]].
+'''Мегастен''' ({{Lang|el|Μεγασθένης}}, 350 – 290 пр.н.е.) е [[Древна Гърция|древногръцки]] пътешественик, родом от [[Арахозия]], който по поръчение на [[Селевк I Никатор]] през [[3 век пр.н.е.]] посещава с дипломатическо поръчение двора на обединителя на [[Индия]] — [[Чандрагупта]], в град [[Патна|Паталипутра]]. Мегастен дава първите сведения за тази страна — в своя труд „Индика“ той описва основните реки на Западна Индия, споменава за [[Хималаи]]те и [[Цейлон]], а също така описва и [[Каста|кастовата система]]. Произведението на Мегастен не е съхранено, но обширни цитати от него са запазени в трудове на [[Диодор]], [[Страбон]] и [[Ариан]].
 {{мъниче}}