Сятища: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} +lang=el |
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Ся̀тища''' ({{стар|С{{Уникод|ѣ}}тища}}, произнасяно в [[костурски говор|най-близкия български говор]] '''Сячишча''', {{lang |
'''Ся̀тища''' ({{стар|С{{Уникод|ѣ}}тища}}, произнасяно в [[костурски говор|най-близкия български говор]] '''Сячишча''', {{lang|el|Σιάτιστα}}, ''Сятиста'') е [[град]] в Република [[Гърция]], център на дем [[Горуша (дем)|Горуша]] (Войо) в област [[Западна Македония]]. Градът има население от 5642 души. Градът е и център на [[Сисанийска и Сятищка епархия|Сисанийската и Сятищката епархия]]. |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 03:51, 27 февруари 2019
| Сятища Σιάτιστα | |
| — град — | |
 Катедралата „Свети Димитър“ в Сятища | |
  Сятища  Сятища  Сятища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 904 m |
| Население | 5642 души (2001) |
| Покровител | Димитър Солунски[1] |
| Пощенски код | 503 00 |
| Телефонен код | 24650 – 2 |
| Официален сайт | www.siatista.gr |
| Сятища в Общомедия | |
Ся̀тища (изписване до 1945 година: Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, на гръцки: Σιάτιστα, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия.
География
Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг. Градът има две махали – Хора на север и Герания на юг.
История
В Османската империя
Смята се, че Сятища е основан преди Сисани – в XVI век. В края на XVII век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани.[2] В 1677 година в Герания е построена църквата „Света Параскева“, най-старият запазен християнски храм в града.[3][4] В 1710 година е отворено гръцко училище.[5] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[6]
В 1760 година е изградена църквата „Свети Георги“ в източната част на града,[7] а в 1801 година голямата катедрална църква „Свети Димитър“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.[8]
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[9]
В XIX Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[10]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:
| „ | Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[11] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[12]
По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[13]
Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[14] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[15]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.
В 1963 година е разрушен старият храм „Свети Атанасий, Свети Безсребреници и Свети Антоний“, построен в XVII век, и е построен на ново при митрополит Поликарп Сисанийски и Сятищки.[16]
В 1989 година в Сятища отваря врати ботанически музей.
Личности
В XVIII век едни от най-известните личности, родени в Сятища са гръцкият революционер, водач на Орловото въстание в 1770 година Георгиос Папазолис, гръцкият учен Георгиос Русис, охридският архиепископ Зосим II, българският фармацевт, основател на първата аптека в Търново Марко Павлов, гръцкият революционер, сподвижник на Ригас Велестинлис Теохарис Турундзияс, гръцкият учен и историк Теодорос Манусис и други. Други известни сятищани са сръбският търговец и дарител хаджи Яня Костич, андартските капитани Лазарос Котуляс, Павлос Нерандзис и Трендафилос Самарас, гръцкият просветен деец Теодорос Нацинас, гръцките печатари братя Маркидис Пулиу, гръцкият политик Маркос Нацинас и други.
-
Женска носия от Сятища в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг. -
Евангелос Статис. -
Теодорос Нацинас. -
Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища. -
Лазарос Котуляс и четник.
Литература
- Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85 – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
- Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)
Външни препратки
Бележки
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 247 – 248.
- ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Посетен на 25 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86 – 82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
- ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Ιερός Ναός // Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας. Посетен на 3 май 2014 г. (на гръцки)
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137 – 138.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226 – 227.
- ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276 – 277.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 4 януари 2015. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
