Продром (дем Мъглен): Разлика между версии
м формат дати от англ. на български |
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
}} |
}} |
||
'''Продро̀м<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' ({{lang |
'''Продро̀м<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''' ({{lang|el|Πρόδρομος}}, ''Продромос'') е [[село]] в [[Егейска Македония]], [[Гърция]], в дем [[Мъглен (област)|Мъглен]] (Алмопия) на административна област [[Централна Македония]]. Селото има население от 186 души (2001). |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 03:52, 27 февруари 2019
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Продром.
| Продром Πρόδρομος | |
| — село — | |
 Църква в Продром | |
  Продром  Продром | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 239 m |
| Население | 186 души (2001) |
Продро̀м[1] (на гръцки: Πρόδρομος, Продромос) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Селото има население от 186 души (2001).
География
Селото се намира на 7 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк. Малка платанова горичка го отделя от Новоселци.[2]
История
Античност
На хълма Горица между Новоселци и Продром са открити останки от укрепено селище от III век пр. Хр. Гробище от желязната епоха има и на отсрещния хълм, от другата страна на Мъгленица, в землището на Продром, западно от селото, който също се казва Горица.[3]
Средновековие
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Свети Йоан Предтеча“, метох на Великата Лавра. Край селото са открити останки от християнска базилика.[2]
В Османската империя
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Продром:
| „ | На четвърт час на юг от Фущяни се намира мюсюлманското село Продром, състоящо се от 60 къщи и 95 нуфузи, които плащат 3218 пиастри данък. В един продромски чифлик има 6 християнски къщи и 8 нуфузи, които плащат 240 пиастри военен данък (бедели) и 560 пиастри данък... На четвърт час на изток в предходни времена се е намирал манастирът Продром (Йоан Предтеча), от който днес са останали само развалини. Под светия престол е оцелял свещения извор (аязмо) на Свети Йоан Предтеча. Тук в сряда идват много болни, получаващи изцеление.[4] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Продром (Продромъ) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-мохамедани.[5]
Селището обаче запазва християнското си име отпреди ислямизацията.[2]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 53 бежански семейства и 202 души.[6]
В 1991 година селото има 110 жители.[2]
Бележки
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ а б в г Ο Πρόδρομος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Αρχαιότητες στους Νερόμυλους // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 118.
- ↑ Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 148.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||||||
