Алексис Вайсенберг: Разлика между версии
м интервал |
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Алексис Вайсенберг''' ({{lang |
'''Алексис Вайсенберг''' ({{lang|de|Alexis Weissenberg}}) e [[Франция|френски]] [[пианист]] от [[България|български]] и [[Евреи|еврейски]] произход, роден на 26 юли 1929 година в [[София]], починал на 8 януари 2012 година в [[Лугано]]. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става [[Панчо Владигеров]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] живее в [[Близък изток|Близкия изток]], по-късно заминава за [[САЩ]]. Там завършва ''„Джулиард скул“'' в [[Ню Йорк]] в класа на О. Самарова-Стоковска. |
||
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „''Левънтрит''“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. |
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „''Левънтрит''“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. |
Версия от 04:02, 27 февруари 2019
Алексис Вайсенберг Alexis Weissenberg | |
пианист | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Етнос | евреи[1] |
Учил в | Джулиард |
Семейство | |
Уебсайт | alexisweissenbergarchive.com |
Алексис Вайсенберг в Общомедия |
Алексис Вайсенберг (на немски: Alexis Weissenberg) e френски пианист от български и еврейски произход, роден на 26 юли 1929 година в София, починал на 8 януари 2012 година в Лугано. Започва да учи пиано с майка си. Негов учител по музика става Панчо Владигеров. По време на Втората световна война живее в Близкия изток, по-късно заминава за САЩ. Там завършва „Джулиард скул“ в Ню Йорк в класа на О. Самарова-Стоковска.
През 1947 година получава две първи награди в САЩ – на Филаделфийския оркестър и от Осмия конкурс „Левънтрит“, които му откриват пътя към световна концертна кариера. Вайсенберг прекъсва активната си артистична дейност за близо десетилетие (1957 – 1965). През 1966 година прави повторен дебют с оркестъра на Берлин под диригентството на Херберт фон Караян и скоро се нарежда сред изтъкнатите съвременни пианисти.
Първата среща на Алексис Вайсенберг с българската публика е през 1972 година и преминава с триумфален успех. В периода 1974 – 1979 година концертите му в България са ежегодни. Неговото присъствие с многобройни концертни изяви допринася за обогатяването на клавирното изкуство в България.
Вайсенберг е почетен доктор на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2012 година клавирната катедра към Музикалната академия издава в книга три негови интервюта.
Умира на 8 януари 2012 година в Лугано.