Вълшебната флейта: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на чужда езикова препратка
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-de}} => {{lang|de}}
Ред 35: Ред 35:
}}
}}


„'''Вълшебната флейта'''“ ({{lang-de|Die Zauberflöte}}) е [[опера]] в 2 действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] – популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.
„'''Вълшебната флейта'''“ ({{lang|de|Die Zauberflöte}}) е [[опера]] в 2 действия от [[Австрия|австрийския]] [[композитор]] [[Волфганг Амадеус Моцарт]]. [[Либрето]]то, което е на немски, е написано от [[Емануел Шиканедер]]. Формата на операта е [[зингшпил]] – популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.


Премиерата и&#768; се е състояла на [[30 септември]] [[1791]] г. в малък извънградски [[театър]]<ref>Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър ([[Freihaustheater]]).</ref>. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември [[1792]] г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата – на [[5 декември]] [[1791]] г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.
Премиерата и&#768; се е състояла на [[30 септември]] [[1791]] г. в малък извънградски [[театър]]<ref>Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър ([[Freihaustheater]]).</ref>. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември [[1792]] г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата – на [[5 декември]] [[1791]] г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Версия от 19:55, 27 февруари 2019

За едноименния филм вижте Вълшебната флейта (филм).

Вълшебната флейта
КомпозиторВолфганг Амадеус Моцарт
ЛибретистЕмануел Шиканедер
Жанрзингшпил
Действия2
Премиера30 септември 1791, Фрайхаус театър
Действащи лица
Тамино – тенор

Папагено – баритон
Памина – сопран
Царицата на нощта – сопран (колоратурен)
Зарастро – бас
трите дами – две сопрани и един мецосопран
Моностатос – тенор
трите момчета – сопрани
двамата жреци – тенор и бас

Папагена – сопран
Вълшебната флейта в Общомедия
Изображение на Емануел Шиканедер като Папагено в операта „Вълшебната флейта“

Вълшебната флейта“ (на немски: Die Zauberflöte) е опера в 2 действия от австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото, което е на немски, е написано от Емануел Шиканедер. Формата на операта е зингшпил – популярна за онова време форма, която включва диалози и пеене.

Премиерата ѝ се е състояла на 30 септември 1791 г. в малък извънградски театър[1]. Ролята на Папагено се изпълнява от самия Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. В началото операта не се радва на голям успех, но благодарение на находчива стратегия от страна на Шиканедер започва да печели популярност. През ноември 1792 г. Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 мес. след премиерата – на 5 декември 1791 г. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят.

Сцена от операта на Файф Опера през 2006 г.

В операта се откриват много масонски елементи, мотиви и идеи, тъй като и двамата - Шиканедер и Моцарт, са масони. Царицата на нощта представя иронично-диаболистичния обскурантизъм, докато нейният противник Зарастро символизира върховния суверен, който управлява с грижи и мъдрост. В края той господства над тъмнината. А тъмнината, от своя страна, е представена като стряскаща и ужасяваща, но в същото време красива, мистериозна и обаятелна.

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър.

Бележки

  1. Това е театърът на Шиканедер, известен още като Фрайхаус театър (Freihaustheater).