Българска социалистическа партия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м десетична запетая за процент
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 19: Ред 19:
| сайт = http://bsp.bg/
| сайт = http://bsp.bg/
}}
}}
'''Българската социалистическа партия''' ('''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref>{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 март 2015 | lang = en}}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. БСП е прекият наследник на [[БКП]] – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на [[Втората световна война]], когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад [[Желязната завеса]].
'''Българската социалистическа партия''' ('''БСП''') е лявоцентристка [[Социалдемокрация|социалдемократическа]]<ref>{{cite web | last = Nordsieck | first = Wolfram | year = 2014 | url = http://www.parties-and-elections.eu/bulgaria.html | title = Bulgaria | work = parties-and-elections.eu | publisher = parties-and-elections.eu | accessdate = 11 март 2015 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> [[политическа партия]] в [[България]]. БСП е прекият наследник на [[БКП]] – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на [[Втората световна война]], когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад [[Желязната завеса]].


БСП е член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]] (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.
БСП е член на [[Социалистически интернационал|Социалистическия интернационал]] от октомври 2003 г. и на [[Партия на европейските социалисти|Партията на европейските социалисти]] (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.

Версия от 18:38, 28 февруари 2019

Българска социалистическа партия
Bulgarische Sozialistische Partei logo.svg
АбревиатураБСП
Ръководител(и)Корнелия Нинова
Основател(и)Александър Лилов
Основана20 юли 1891 (БСДП)
3 април 1990 (БСП)
Предшествана отБългарска комунистическа партия
СедалищеСофия, ул. „Позитано“ №20
Младежка организацияБългарска социалистическа младеж
Член наСоциалистически интернационал
Партия на европейските социалисти
ИдеологияСоциалдемокрация
Полит. позициялевица
Група в ЕППрогресивен алианс на социалистите и демократите
ЦветовеЧервен
Народно събрание
79 / 240
Европейски парламент
4 / 17
Общини
41 / 265
Сайтhttp://bsp.bg/
Знаме на партията
Българска социалистическа партия в Общомедия

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа[1] политическа партия в България. БСП е прекият наследник на БКП – комунистическа партия от тоталитарния режим, установен в България след края на Втората световна война, когато страната става част от т.нар. съветска зона на влияние зад Желязната завеса.

БСП е член на Социалистическия интернационал от октомври 2003 г. и на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Дейността ѝ се ръководи от Национален съвет (НС), начело с председател.

Преименуване на Българската комунистическа партия

След проведен общопартиен референдум в края на март 1990 г., на 3 април 1990 г. Българската комунистическа партия (БКП) се преименува на БСП и се отказва от стриктното прилагане на марксизма.

Структура

Председатели на БСП

Най-високата длъжност в йерархията на БСП е председател на Висшия/Националния съвет. Тази длъжност са заемали:

БСП в законодателната власт

След 1989 г. БСП участва на всички парламентарни избори в България и е парламентарно представена в 7-мото Велико Народно събрание и след това в различни коалиции с други политически партии и движения последователно от 36-тото до 44-тото Народно събрание.

Изборни победи

БСП печели изборите за 7 Велико Народно събрание, 37 Народно събрание и 40 Народно събрание.

На парламентарните избори през 2001 е част от Коалиция за България, която получава 48 от 240 места в Народното събрание. Избраният за президент през 2001 Георги Първанов е бивш председател на Висшия съвет. Като лидер на партията го наследява Сергей Станишев.

На парламентарните избори през 2005 също е част от Коалиция за България, като получава най-голям процент от гласовете – 30,95% или 82 от 240 места в Народното събрание. БСП първоначално се коалира с ДПС и се опитва да сформира правителство на малцинството, начело с председателя на БСП Сергей Станишев. НДСВ отказва да го подкрепи, защото държи министър-председател да остане Симеон Сакскобургготски. Станишев е одобрен от парламента за премиер, но съставът на кабинета е отхвърлен. След дълги преговори и с помощта на президента Георги Първанов се сформира широка тристранна коалиция с НДСВ и ДПС, по формулата за делене на властта (разпределение на заеманите длъжности) – 8:5:3, отразявайки броя на техните депутати. Министър-председател става Сергей Станишев.

Изборни поражения

В изборите за 36 Народно събрание и 38 Народно събрание остава втора политическа сила, като остава съответно след СДС (в периода 1991 – 1994 г.) и ОДС (в периода 1997 – 2001 г.). На изборите за 39 Народно събрание записва много лош резултат – трето място със 17,15% (48 депутати) след НДСВ и ОДС. В изборите за 41 Народно събрание остава втора политическа сила след ГЕРБ. В изборите за 42 Народно събрание отново губи от ГЕРБ и остава на второ място, но успява да състави коалиционно правителство с участието на ДПС и подкрепата на Атака. Година и половина по-късно, на изборите за 43 Народно събрание губи за трети път от ГЕРБ, остава на второ място с 15,4% (39 депутати) и записва най-слабия резултат в историята си по брой привлечени гласоподаватели на вотове за национален парламент – 505 527 души. На парламентарните избори от 2017 за четвърти път е втора след ГЕРБ с 27,20% от гласовете или 80 народни представители. Декларира, че остава в опозиция в рамките на 44 ОНС.

Резултати на избори за Народно събрание

Година Партиен лидер Гласове % от гласовете Народни представители Място в правителството
1990 Александър Лилов 0Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“..Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“.2,886,363 47,2
211 / 400
Единствена управляваща партия (кабинет А. Луканов)

Най-голяма управляваща партия (кабинет Д. Попов)

1991 Жан Виденов &&&&&&&&01836050.&&&&&01 836 050 33,14
106 / 240
Най-голяма опозиционна партия (кабинет Ф. Димитров)
Подкрепа без участие (кабинет Л. Беров)
1994 Жан Виденов &&&&&&&&02262943.&&&&&02 262 943 43,50
125 / 240
Единствена управляваща партия (кабинет Ж. Виденов)
1997 Георги Първанов &&&&&&&&&0939308.&&&&&0939 308 22,07
58 / 240
Най-голяма опозиционна партия (кабинет И. Костов)
2001 Георги Първанов &&&&&&&&&0783372.&&&&&0783 372 17,15
48 / 240
Втора опозиционна партия (кабинет С. Сакскобургготски)
2005 Сергей Станишев &&&&&&&&01129196.&&&&&01 129 196 30,95
82 / 240
Най-голяма управляваща партия (кабинет С. Станишев)
2009 Сергей Станишев &&&&&&&&&0747849.&&&&&0747 849 17,70
40 / 240
Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 1)
2013 Сергей Станишев &&&&&&&&&0942541.&&&&&0942 541 26,60
84 / 240
Най-голяма управляваща партия (кабинет П. Орешарски)
2014 Михаил Миков &&&&&&&&&0505527.&&&&&0505 527 15,40
39 / 240
Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 2)
2017 Корнелия Нинова &&&&&&&&&0955490.&&&&&0955 490 27,20
80 / 240
Най-голяма опозиционна партия (кабинет Б. Борисов 3)

Местни избори

2015

БСП взима 0 кметски постове в областните центрове.[2]

БСП взима 41 общински постове.[3]

БСП в изпълнителната власт

БСП е съставяла правителства с министър-председатели Андрей Луканов, Жан Виденов, Сергей Станишев и Пламен Орешарски.

Самостоятелни правителства

БСП създава две самостоятелни правителства с министър-председател Андрей Луканов: първо (8 февруари – 22 септември 1990) и второ (22 септември – 20 декември 1990).

Коалиционни правителства

Правителството на Жан Виденов (26 януари 1995 – 12 февруари 1997) е на коалиция Демократична левица, която включва БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК Екогласност.

Правителството на Сергей Станишев (17 август 2005 – 27 юли 2009) е с мандата на ДПС и е подкрепено от БСП и НДСВ – така наречената Тройна коалиция.

Правителството на Пламен Орешарски (29 май 2013 – 6 август 2014) е с мандата на БСП, в коалиция с ДПС и с подкрепата (до 2014) на Атака.

Участници в правителства

Представители на БСП участват и в правителствата на:

Членове на БСП участват и в правителствата (без обвръзка на БСП) на:

БСП в президентската институция

Спечелили кандидати

Петър Младенов от БСП, е първият председател (президент) на Републиката, избран (1990) по Конституцията на Народна република България (1971) от Народното събрание.

БСП е единствената партия, чийто кандидат за президент е преизбиран за втори мандат. На изборите през 2001 председателят на ВС на БСП Георги Първанов побеждава тогавашния президент Петър Стоянов. На изборите през 2006 Георги Първанов получава най-високият изборен резултат на избори след 1989 като побеждава лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров и е преизбран за президент на Република България. През 2016 г. кандидатът за президент от инициативен комитет (в който влизат представители на БСП)(кандидатурата за вицепрезидент е Илияна Йотова, член на БСП) ген. Румен Радев печели убедително президентските избори, на балотаж с Цецка Цачева от ГЕРБ.

Загубили кандидати

На изборите през 1992 г. кандидатът на инициативен комитет Велко Вълканов остава втори след Желю Желев (СДС).

На изборите през 1996 г. кандидатът на Заедно за България Иван Маразов остава втори след Петър Стоянов (ОДС).

На изборите през 2011 г. кандидатът на БСП Ивайло Калфин остава втори след Росен Плевнелиев (ГЕРБ).

БСП в местната власт

БСП в Европейския парламент

Гласуване по райони. Прави впечатление, че най-голяма подкрепа БСП получава от Северозападна България – най-бедния регион не само в България, а и в целия ЕС. Избори за Европейски парламент през 2007

От 2005 г. БСП разполага с шестима свои представители в Европейския парламент – първоначално наблюдатели, а от 1 януари 2007 г. – временни евродепутати. Те участват в групата на социалистите в Европейския парламент, които не са част от европейската Обединена левица и клонят към центъра по своето самоопределение.

За изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., БСП регистрира единна листа с някои по-малки организации, наречена Платформа Европейски социалисти (ПЕС). Начело на листата е Кристиан Вигенин. На изборите центристката ПЕС се класира втора след новообразуваната партия ГЕРБ, макар и само с около 5000 гласа по-малко, и получава пет места в Европейския парламент.

На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. от 7 юни БСП губи за втори път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

На Изборите за Европейски парламент през 2014 г., проведени на 5 май, партията губи за трети път от ГЕРБ и остава на второ място с 4 евродепутати.

Празници, чествани от БСП

Бузлуджански митинг, 2005 г.

За главен празник на партията се счита първата неделя на месец август, когато на паметника на Бузлуджа се провеждат големи празненства – митинг, концерти, младежки дискотеки и ежегодно се събират над 30 000 души.

БСП и симпатизантите ѝ отбелязват всяка година празника на труда на 1 май.

Известни политици от БСП

Бележки

  1. Nordsieck, Wolfram. Bulgaria // parties-and-elections.eu. parties-and-elections.eu, 2014. Посетен на 11 март 2015. (на английски)
  2. БТВ новините. БСП не взе нито един кметски пост в областните центрове. // http://btvnovinite.bg,+2 ноември 2015 г.
  3. 24 часа. Вижте кой доминира в общинските съвети // 24chasa.bg, 1 ноември 2015 г.

Вижте още

Външни препратки