Огюстен Пирам дьо Кандол: Разлика между версии
{{lang-fr}} => {{lang|fr}} |
м поставяне на квадратни скоби и фиксиране на линк; козметични промени |
||
Ред 23: | Ред 23: | ||
}} |
}} |
||
'''Огюстен Пирам дьо Кандол''' ({{lang|fr|Augustin Pyrame de Candolle}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[ботаник]],<ref>https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=nid%3D116442921</ref> работил дълго време във [[Франция]]. |
'''Огюстен Пирам дьо Кандол''' ({{lang|fr|Augustin Pyrame de Candolle}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[ботаник]],<ref>[https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=nid%3D116442921 portal.dnb.de]</ref> работил дълго време във [[Франция]]. |
||
<br /> |
<br /> |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
Роден е на [[4 февруари]] [[1778]] г. в [[Женева]], Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от [[Прованс]], емигрирал в Женева през [[16 век]], поради [[хугеноти|хугенотските]] си убеждения. |
Роден е на [[4 февруари]] [[1778]] г. в [[Женева]], Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от [[Прованс]], емигрирал в Женева през [[16 век]], поради [[хугеноти|хугенотските]] си убеждения. |
||
Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към [[наука]]та. През 1796 г. се премества в [[Париж]], където работи като сътрудник на водещите френски естественици [[Жорж Кювие]] и [[Жан-Батист Ламарк]]. През този период той за пръв път излага принципите си за [[ |
Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към [[наука]]та. През 1796 г. се премества в [[Париж]], където работи като сътрудник на водещите френски естественици [[Жорж Кювие]] и [[Жан-Батист Ламарк]]. През този период той за пръв път излага принципите си за [[класификация на растенията]], основани на тяхната [[анатомия]], които изместват тези на [[Карл Линей]] и оказват силно влияние върху ботаниката през [[19 век]]. |
||
През 1804 г. Дьо Кандол получава [[ |
През 1804 г. Дьо Кандол получава [[докторска степен]] по [[медицина]]. Между 1806 и 1812 г., по искане на френското правителство, извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става [[професор]] по ботаника в [[Университет на Монпелие|Университета на Монпелие]]. През 1816 се завръща в Женева и от следващата година е професор по [[естествена история]] в [[Женевски университет|Женевския университет]]. |
||
Умира на [[9 септември]] [[1841]] г. в Женева на 63-годишна възраст. |
Умира на [[9 септември]] [[1841]] г. в Женева на 63-годишна възраст. |
Версия от 18:59, 28 февруари 2019
Огюстен Пирам дьо Кандол Augustin Pyrame de Candolle | |
швейцарски ботаник | |
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г. | |
Роден |
4 февруари 1778 г.
|
---|---|
Починал | 9 септември 1841 г.
|
Погребан | Женева, Швейцария |
Националност | Швейцария |
Учил в | Парижки университет Женевски университет |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Работил в | Университет на Монпелие; Женевски университет |
Семейство | |
Деца | Алфонс Пирам дьо Кандол (1806 – 1893) |
Подпис | |
Огюстен Пирам дьо Кандол в Общомедия |
Огюстен Пирам дьо Кандол (на френски: Augustin Pyrame de Candolle) е швейцарски ботаник,[1] работил дълго време във Франция.
Биография
Роден е на 4 февруари 1778 г. в Женева, Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от Прованс, емигрирал в Женева през 16 век, поради хугенотските си убеждения.
Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към науката. През 1796 г. се премества в Париж, където работи като сътрудник на водещите френски естественици Жорж Кювие и Жан-Батист Ламарк. През този период той за пръв път излага принципите си за класификация на растенията, основани на тяхната анатомия, които изместват тези на Карл Линей и оказват силно влияние върху ботаниката през 19 век.
През 1804 г. Дьо Кандол получава докторска степен по медицина. Между 1806 и 1812 г., по искане на френското правителство, извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става професор по ботаника в Университета на Монпелие. През 1816 се завръща в Женева и от следващата година е професор по естествена история в Женевския университет.
Умира на 9 септември 1841 г. в Женева на 63-годишна възраст.
Библиография
- Plantarum historia succulentarum. 1799., в 4 тома
- Astragalogia. 1802.
- Essai sur les propriétés médicales des plantes. 1804.
- Synopsis plantarum in flora Gallica descriptarum. 1806.
- Théorie élémentaire de la botanique. 1813.
- Regni vegetabilis systema naturale. 1818 – 1821., първите 2 тома
- Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. 1824 – 1841., първите 7 от 17 тома
Бележки
|