Рамсарски места: Разлика между версии
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== България == |
== България == |
||
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 [[хектар]]а.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ramsar.org/pdf/sitelist.pdf | заглавие = The List of Wetlands of International Importance | достъп_дата = 9 април 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | |
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 [[хектар]]а.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.ramsar.org/pdf/sitelist.pdf | заглавие = The List of Wetlands of International Importance | достъп_дата = 9 април 2013 г. | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | цитат = | език = }}</ref> В България [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]] влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от [[Министерски съвет]] на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и [[Аркутино]] (сега в [[резерват]] [[Ропотамо (резерват)|Ропотамо]]). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и [[природна забележителност]] Дуранкулак (сега [[защитена местност]]). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в ''[[Държавен вестник]]'', бр. 56 / 10. 07. 1992 г.<ref name="Georgiev">Георгиев (2004), стр. 29</ref> В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните. |
||
{| class="wikitable" width=60% |
{| class="wikitable" width=60% |
Версия от 21:41, 28 февруари 2019
Рамсарско място е влажна зона от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.
България
В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.[1] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.
Име | От | Площ (ha) |
---|---|---|
Комплекс Беленски острови | 2002 | 18330 |
Остров Ибиша | 2002 | 3365 |
Езеро Сребърна | 1975 | 1464 |
Дуранкулашко езеро | 1984 | 350 |
Шабленско езеро | 1996 | 404 |
Комплекс Поморие – Поморийското езеро и устието на река Ахелой | 2002 | 814 |
Атанасовско езеро | 1984 | 1404 |
Бургаско езеро | 2002 | 2899,9 |
Защитена местност Пода и залива Форос | 2002 | 307 |
Комплекс Ропотамо | 1975 | 5500 |
Драгоманско блато | 2012 | 14967 |
Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.
Гърция
В Гърция има 10 рамсарски места.
Име | Местно име | Площ (km2) |
---|---|---|
Амбракийски залив | Αμβρακικός κόλπος | 236,49 |
Бутковско езеро | Λίμνη Κερκίνη | 109,96 |
Делта на Вардар-Колудей-Бистрица | Δέλτα ποταμών Αξιού – Λουδία – Αλιάκμονα | 118,08 |
Делта на Марица | Δέλτα Έβρου | 92,67 |
Лагуна Котихи и Строфилийска гора | Λιμνοθάλασσα Κοτύχι και Δάσος Στροφυλιάς | 63,02 |
Малко Преспанско езеро | Λίμνη Μικρή Πρέσπα | 50,78 |
Буругьол и Анагьол | Λίμνη Βιστωνίδα, Λίμνη Μητρικού | 243,96 |
Бешичко езеро и Лъгадинско езеро | Λίμνες Βόλβη και Κορώνεια | 163,88 |
Лагуна на Месолонги и Лагуна на Етолико | Λιμνοθάλασσα Μεσολογγίου – Αιτωλικού | 33,87 |
Делта на Места | Δέλτα Νέστου | 219,30 |
Република Македония
В Република Македония има 2 рамсарски места
Име | Име | Площ (km2) |
---|---|---|
Дойранско езеро | Дојранско Езеро | 26,96 |
Преспанско езеро | Преспанско Езеро | 189,2 |
Бележки
- ↑ The List of Wetlands of International Importance // Посетен на 9 април 2013 г.
- ↑ Георгиев (2004), стр. 29
Литература
- Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 – 31