Брижит Бардо: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
| деца = |
| деца = |
||
}} |
}} |
||
'''Брижит Бардо'''<ref>Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.</ref><ref>„Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.</ref><ref>„Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“</ref><ref>Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН</ref> ({{lang|fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните [[секс символ]]и на [[1950]]-те и [[1960]]-те години. |
'''Брижит Бардо'''<ref>Енциклопедия „В света на киното“ в 3 тома, 1982 г.</ref><ref>„Каталог на игралните филми в България до 1983 г.“, 1984 г.</ref><ref>„Съвременна българска енциклопедия“ 1993 г., „Елпис“</ref><ref>Еднотомна „Енциклопедия АЯ“, 1999 г., БАН</ref> ({{lang|fr|Brigitte Bardot}}, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на [[21 век]] '''Бриджит Бардо''') е [[Франция|френска]] [[актриса]], [[Певец|певица]] и [[манекен]]ка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните [[секс символ]]и на [[1950]]-те и [[1960]]-те години. |
||
| Ред 34: | Ред 33: | ||
По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година, тя позира за модното списание „''Jardin des Modes''“, управлявана от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през [[1950]] и е забелязана от един млад кинорежисьор [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les lauriers sont coupés.'' Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера. |
По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през [[1949]] г. През същата година, тя позира за модното списание „''Jardin des Modes''“, управлявана от журналистката [[Елен Лазареф]]. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през [[1950]] и е забелязана от един млад кинорежисьор [[Роже Вадим]], докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за ''Les lauriers sont coupés.'' Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с [[Роже Вадим|Вадим]], който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера. |
||
[[Файл:Brigitte Bardot - 1962.jpg|мини| |
[[Файл:Brigitte Bardot - 1962.jpg|мини|260п|дясно|Брижит Бардо през 1962 г.]] |
||
[[Файл:BrigitteBardot.jpg|мини| |
[[Файл:BrigitteBardot.jpg|мини|260п|дясно|Брижит Бардо през 2002 г.]] |
||
== Избрана филмография == |
== Избрана филмография == |
||
Версия от 14:22, 2 март 2019
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: преработка на биографията в хронологичен ред. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Брижит Бардо Brigitte Bardot | |
| френска актриса | |
 Брижит Бардо през 1968 г. | |
| Родена |
28 септември 1934 г.
|
|---|---|
| Религия | католицизъм[1] |
| Националност |  Франция |
| Работила | актьор |
| Награди | Орден на почетния легион |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1952 – 1982 |
| Семейство | |
| Съпруг | 1952-1957 Роже Вадим 1959-1962 Жак Шарие 1966-1969 Гюнтер Закс |
| Партньор | Жилбер Беко Серж Генсбур |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1952–1973 |
| Уебсайт | www.brigitte-bardot.fr |
| Брижит Бардо в Общомедия | |
Брижит Бардо[2][3][4][5] (на френски: Brigitte Bardot, също грешно и като английска транскрипция появила се в началото на 21 век Бриджит Бардо) е френска актриса, певица и манекенка, която по-късно става активист за правата на животните. Тя е един от най-известните секс символи на 1950-те и 1960-те години.
Биография
Родена е в Париж на 28 септември 1934 г. в семейството на индустриалец. Бардо е амбициозна балерина в началото на живота си. Тя започва актьорската си кариера през 1952 г. След като се появява в 16 комедийни филми, които са имали ограничено международно издаване, тя става световноизвестна през 1957 г., след участието си в противоречивия филм „И бог създаде жената“. Бардо привлича вниманието на френските интелектуалци. Тя е темата за есето на Симон дьо Бовоар – „Синдрома на Лолита“, където Бардо е представена като „локомотив на женската история“ и е изградена върху екзистенциалните теми, за да я представи като първата и най-освободената жена на следвоенна Франция.
Бардо се оттегля от развлекателната индустрия през 1973 г. По време на кариерата си в шоу-бизнеса, тя участва в 47 филма, изпълнение в няколко музикални предавания и записани над 60 песни. Тя е носител на Ордена на Почетния легион през 1985 г., но отказа да го приеме. След пенсионирането си, тя се утвърждава като активист за правата на животните. През 2000 г., тя поражда полемика, като критикува имиграцията и исляма във Франция и е била глобена пет пъти за подбуждане на расова омраза.
Ранен живот
Бардо е родена в Париж, дъщеря на Луи Бардо (1896 – 1975) и Ан-Мари Бардо (1912 – 1978). Луи има инженерна степен и работи с баща си, Шарл Бардо, в семейния бизнес. Луи и Ан-Мари се женят през 1933. Бардо израства във високата средна класа римокатолически бдителен дом. Когато е на седем е приета в частно училище. Тя ходи на училище три дни в седмицата, в противен случай учи у дома си. Това дава време за уроци по танци в студиото на Мадам Бургет по три дни в седмицата. През 1947 г. Бардо е приета в Консерваторията в Париж. В продължение на три години тя ходи на балет при руския хореограф Борис Князев. Една от съученичките ѝ е Лесли Карон.
По покана на познат на майка ѝ, тя участва в модно шоу през 1949 г. През същата година, тя позира за модното списание „Jardin des Modes“, управлявана от журналистката Елен Лазареф. На 15-годишна възраст, тя се появява на мартенската корица на Elle през 1950 и е забелязана от един млад кинорежисьор Роже Вадим, докато гледа деца. Той показа списанието на режисьора и сценарист Марк Алегрет, който предлага на Бардо възможност да се яви на прослушване за Les lauriers sont coupés. Въпреки, че Бардо получава ролята, филмът е прекратен, но я кара да помисли за кариера на актриса. Познанство ѝ с Вадим, който присъства на прослушването, повлиява бъдещият ѝ живот и кариера.
Избрана филмография
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1952 | Нормандската дупка | Le Trou Normand | Жавоте Льомоан | Жан Бойер |
| 1955 | Големите маневри | Les Grandes Manœuvres | Люси, дъщерята на фотографа | Рене Клер |
| 1956 | И бог създаде жената | Et Dieu… créa la femme | Жюлиет | Роже Вадим |
| 1957 | Парижанката | Une Parisienne | Брижит Лорие | Мишел Боарон |
| 1958 | Бижутерите на лунна светлина | Les bijoutiers du claire de lune | Урсула | Роже Вадим |
| 1958 | В случай на нещастие | En cas de malheur | Ивета Моде | Клод Отан-Лара |
| 1959 | Жената и куклата | La Femme et le Pantin | Ева Маршан | Жулиен Дювивие |
| 1959 | Бабет отива на война | Babette s'en va-t-en guerre | Бабет | Кристиан-Жак |
- „Дон Жуан-73“ (1973)
- „Булевардът на рома“ (1971)
- „Петролотърсачките“ (1971)
- „Новобранците“ (1970)
- „Шалако“ (1968)
- „Вива Мария!“ (1965)
- „Папараци“ (1964)
- „Презрението“ (1963)
- „Частен живот“ (1961)
- „Истината“ (1960)
- „Искате ли да танцувате с мен?“ (1959)
Източници
Външни препратки
- Бриджит Бардо в
Internet Movie Database - Бриджит Бардо в
- Бриджит Бардо в Gainsbourg
