Евла (община Ресен): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-mk}} => {{lang|mk}}
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 28: Ред 28:


== История ==
== История ==
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „[[Възнесение Господне (Евла)|Свето Възнесение Господне]]“.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 28 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | език = | цитат = }}</ref>
В Евла е разположена пещерната манастирска църква „[[Възнесение Господне (Евла)|Свето Възнесение Господне]]“.<ref name="visitpelagonia.mk">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.visitpelagonia.mk/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=75&Itemid=53&lang=mk | заглавие = Цркви | достъп_дата = 28 февруари 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = visitpelagonia.mk | издател = | цитат = | език = }}</ref>


В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Ехла'' (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>
В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Ехла'' (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.</ref>

Версия от 20:33, 3 март 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Евла.

Евла
Евла
— село —
41.075° с. ш. 20.9561° и. д.
Евла
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина894 m
Население106 души (2002)
Пощенски код7310

Евла или понякога книжовно Ехла (на македонска литературна норма: Евла) е село в община Ресен, Република Македония.

География

Селото е разположено в източното подножие на Галичица, 5 км западно от град Ресен, като на изток остава Ресенското поле.

История

В Евла е разположена пещерната манастирска църква „Свето Възнесение Господне“.[1]

В XIX век Евла е чисто българско село в Битолска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ехла (Ehla) е посочено като село с 38 домакинства и 105 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ехла има 380 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ехла има 384 българи екзархисти и работи българско училище.[4] Българската църква „Успение Богородично“ е построена през 1848 година[5].

В края на 20-те години на ХХ век в селото работи като учител Спас Цветков, който в началото на учебната 1930-1931 година е преместен от сръбските просветни власти като неблагонадежден.[6]

Изглед към селото

Според преброяването от 2002 година селото има 106 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 106
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

Родени в Евла
  • Спас Цветков (1876 – ?), български революционер
  • Христо Лозев, войвода на селска чета през Илинденско-Преображенското въстание[8]

Външни препратки

Бележки

  1. Цркви // visitpelagonia.mk. Посетен на 28 февруари 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  5. Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр.41.
  6. ЦДА, КМФ 23М, инв. № 960/16 (ф. 2042) В документа (писмо от 30 август 1930 г. от Вардарската бановина до Министерството на просветата в Белград) е отбелязан като Спасойе Цветкович. Добавена е резолюция, че е преместен.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 94.