Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
Баща му Иван Кунчев (1808/1809 – 1851), преселник в Карлово от село Кочмаларе (днес [[Отец Паисиево]]), е буден и просветен среден [[занаятчия]], занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада материално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нелоялност на неговия съдружник.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, С., 1967, с.34 – 36.</ref> Майка му Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810 – 1878) е преселник заедно със семейството си от [[Сопот]]. Баща ѝ – Васил, е бил златар.
 
Васил Левски първоначално учи една година в [[килийното училище]] в Карлово (1845).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 79.</ref> Продължава учението си във [[взаимно училище]] в Карлово (1846 – 1849) и същевременно учи занаята кафтанджийство при Стоян Грамът.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с.80.</ref> През 1851 г. след дълго боледуване умира баща му, както и по-малката му сестра Мария. ТриматаХристо, Петър и Яна братя остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи [[абаджийство|абаджилък]].
[[Файл:Vasil Levski's Relatives Gina Kuncheva & Nacho Andreev.jpg|alt= Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.|мини|314x314px|Майката на Левски – Гина Кунчева, с Начо Андреев Начев – най-големият ѝ внук, 1876 г.]]
От 1852 г. е [[послушник]] при вуйчо си – [[Василий (архимандрит)|архимандрит Василий]], [[таксидиот]] на [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] в Карлово и [[Стара Загора]], който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 живее в местния [[метох]] и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при [[Райно Попович]] и [[богослужение]], пее в местния църковен хор.<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 81.</ref> През 1855 г., заедно с вуйчо си, напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в [[класното училище]] (1855 – 1856), същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя [[Атанас Иванов (учител)|Атанас Иванов]]. През 1856 – 1857 г., по настояване на вуйчо си, прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на [[Свещеник|свещеници]] в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“ (основано е от [[Найден Геров]] през 1850).<ref>Унджиев И., Васил Левски. Биография, Народен комитет „Васил Левски“ и Дирекция на изкуствата, С., 1945 и 1947, с. 83.</ref> От това време са неговите записки "''В[ъ]ведение на обличителното богословие''", които днес са най-ранния запазен [[ръкопис]] от Левски.
Анонимен потребител

Навигация