Малийска империя: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
|||
Ред 33: | Ред 33: | ||
== История == |
== История == |
||
=== Преди империята === |
=== Преди империята === |
||
Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.{{hrf|Imperato|2008|231}} Според устната традиция царството на [[мандинка]] в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на [[Гана (империя)|Гана]], империята на [[сонинке]]. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, [[Кангаба]] и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ [[Абу Убайд ал-Бакри]] през 1068 година.{{hrf|Levtzion|2000|82 – 83}} Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк [[Мохамед]] [[Билал ибн Рабах]].{{hrf|Niane|1995|}}{{hrf|Nasr|2009|92}} |
Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през [[VI век]] тя е значително селище.{{hrf|Imperato|2008|231}} Според устната традиция царството на [[мандинка]] в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на [[Гана (империя)|Гана]], империята на [[сонинке]]. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, [[Кангаба]] и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ [[Абу Убайд ал-Бакри]] през 1068 година.{{hrf|Levtzion|2000|82 – 83}} Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк [[Мохамед]] [[Билал ибн Рабах]].{{hrf|Niane|1995|}}{{hrf|Nasr|2009|92}} |
||
В зенита на могъществото на империята Гана в началото на XI век мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.{{hrf|Massing|2007}} Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата ''фаама'', васален на Гана.{{hrf|Heusch|1997|}} С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата ''фаама'' или ''маган''.{{hrf|Lange|1996|313 – 351}}{{hrf|Niane|1975|}} Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя. |
В зенита на могъществото на империята Гана в началото на [[XI век]] мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.{{hrf|Massing|2007}} Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата ''фаама'', васален на Гана.{{hrf|Heusch|1997|}} С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата ''фаама'' или ''маган''.{{hrf|Lange|1996|313 – 351}}{{hrf|Niane|1975|}} Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя. |
||
След 1140 година [[Сосо]], един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.{{hrf|Fsmitha.com|2007}} Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя. |
След 1140 година [[Сосо]], един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на [[XIII век]] Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.{{hrf|Fsmitha.com|2007}} Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя. |
||
=== Ранен период === |
=== Ранен период === |
Версия от 03:46, 8 март 2019
Малийска империя | |
ок. 1235 – 1670 | |
Разположение на империята в епохата на нейния разцвет | |
Континент | |
---|---|
Столица | Ниани |
Официален език | Манинка, мандинкски |
Религия | Африкански традиционни религии, ислям |
Форма на управление | Монархия |
Династия | Кейта |
Валута | Златен прах |
| |
Днес част от | Мали Гвинея Мавритания Сенегал Гамбия Нигер Гвинея-Бисау Кот д'Ивоар |
Малийска империя в Общомедия |
Малийската империя (на мандингски Ниени[1]), наричана също Манден Куруфаба,[2] е империя в Западна Африка, съществувала приблизително от 1235 до 1670 година.
Империята е основана от Сундиата Кейта и става известна с богатството на своите владетели, особено управлявалия в началото на XIV век Муса I. Тя е най-обширната предколониална империя в Западна Африка и оказва дълбоко влияние върху културата в региона със своя език, правна система и обичаи.[3] Повечето писмени сведения за Малийската империя идват от северноафриканските пътешественици Ибн Халдун, Ибн Батута и Лъв Африкански, като другият основен източник е устната традиция на гриотите от народа мандинка.[4]
Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река Нигер с център в град Ниани. През XI и XII век то започва да набира сила с упадъка на империята Гана на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към саваната, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владетел, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията Кейта, който към 1235 година разгромява последния цар на Сосо Сумаоро Канте, установявайки контрол над транссахарските пътища и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата манса.[4]
Синът на Сундиата Ули I прави своя Хадж по времето на мамелюкския султан Байбарс (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб Сакура, който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до Мека при султан Насър Мухамад (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в Египет предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си Маган I, който през 1341 година е свален от своя чичо Сулейман, при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.[5]
Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „Тарих ал-Судан“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател Алвизе Кадамосто и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на Гамбия все още са поданици на владетеля на Мали.[6] Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като Диара, Денанке и Сонгайското царство, започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа бамбара, през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град Кангаба, където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.[7]
Съвременната държава Мали е наречена на името на Малийската империя.
История
Преди империята
Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.[8] Според устната традиция царството на мандинка в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на Гана, империята на сонинке. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, Кангаба и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ Абу Убайд ал-Бакри през 1068 година.[9] Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк Мохамед Билал ибн Рабах.[10][11]
В зенита на могъществото на империята Гана в началото на XI век мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.[12] Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата фаама, васален на Гана.[13] С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата фаама или маган.[14][15] Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.
След 1140 година Сосо, един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.[16] Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.
Ранен период
Потомците на Лайе Кейта
Тъмен период
Упадък и край на империята
Управление
Стопанство
Култура
Бележки
- ↑ Ki-Zerbo 1997, с. 57.
- ↑ Piga 2003, с. 265.
- ↑ BBC 2015.
- ↑ а б Imperato 2008, с. 201.
- ↑ Imperato 2008, с. 202.
- ↑ Imperato 2008, с. 203.
- ↑ Imperato 2008, с. 204.
- ↑ Imperato 2008, с. 231.
- ↑ Levtzion 2000, с. 82 – 83.
- ↑ Niane 1995.
- ↑ Nasr 2009, с. 92.
- ↑ Massing 2007.
- ↑ Heusch 1997.
- ↑ Lange 1996, с. 313 – 351.
- ↑ Niane 1975.
- ↑ Fsmitha.com 2007.
- Цитирани източници
- The Empire of Mali, In Our Time – BBC Radio 4 // bbc.co.uk. BBC, 2015. Посетен на 29 октомври 2015. (на английски)
- African Empires to CE 1500 // Fsmitha.com. Fsmitha.com, 17 януари 2007. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
- Heusch, Luc de. The Symbolic Mechanisms of Sacred Kingship: Rediscovering Frazer // The Journal of the Royal Anthropological Institute. 1997. (на английски)
- Imperato, Pascal James et al. Historical Dictionary of Mali. Scarecrow Press, 25 април 2008. ISBN 9780810864023. (на английски)
- Ki-Zerbo, Joseph. UNESCO General History of Africa, Vol. IV, Abridged Edition: Africa from the Twelfth to the Sixteenth Century. University of California Press, 1997. (на английски)
- Lange, Dierk. The Almoravid expansion and the downfall of Ghana // Der Islam 73 (2). 1996. p. 313 – 351. (на английски)
- Levtzion, Nehemiah et al. Corpus of Early Arabic Sources for West African History. Princeton, New Jersey, Marcus Wiener, 2000. (на английски)
- Massing, A. W. The Wangara, an Old Soninke Diaspora in West Africa? // etudesafricaines.revues.org. etudesafricaines.revues.org, 2007. Посетен на 20 август 2017. (на английски)
- Nasr, Seyyed Hossein. The Heart of Islam: Enduring Values for Humanity. New York, New York, HarperCollins, 2009. ISBN 0061746606. (на английски)
- Niane, D.T. Recherches sur l'Empire du Mali au Moyen âge. Paris, Presence Africaine, 1975. (на френски)
- Niane, D. T. Sundiata: An Epic of Old Mali. Longman, 1995. (на английски)
- Piga, Adriana. Islam et villes en Afriqe au sud du Sahara: Entre soufisme et fondamentalisme. KARTHALA Editions, 2003. (на френски)