Малийска империя: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
Ред 33: Ред 33:
== История ==
== История ==
=== Преди империята ===
=== Преди империята ===
Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.{{hrf|Imperato|2008|231}} Според устната традиция царството на [[мандинка]] в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на [[Гана (империя)|Гана]], империята на [[сонинке]]. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, [[Кангаба]] и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ [[Абу Убайд ал-Бакри]] през 1068 година.{{hrf|Levtzion|2000|82 – 83}} Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк [[Мохамед]] [[Билал ибн Рабах]].{{hrf|Niane|1995|}}{{hrf|Nasr|2009|92}}
Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през [[VI век]] тя е значително селище.{{hrf|Imperato|2008|231}} Според устната традиция царството на [[мандинка]] в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на [[Гана (империя)|Гана]], империята на [[сонинке]]. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, [[Кангаба]] и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ [[Абу Убайд ал-Бакри]] през 1068 година.{{hrf|Levtzion|2000|82 – 83}} Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк [[Мохамед]] [[Билал ибн Рабах]].{{hrf|Niane|1995|}}{{hrf|Nasr|2009|92}}


В зенита на могъществото на империята Гана в началото на XI век мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.{{hrf|Massing|2007}} Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата ''фаама'', васален на Гана.{{hrf|Heusch|1997|}} С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата ''фаама'' или ''маган''.{{hrf|Lange|1996|313 – 351}}{{hrf|Niane|1975|}} Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.
В зенита на могъществото на империята Гана в началото на [[XI век]] мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.{{hrf|Massing|2007}} Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата ''фаама'', васален на Гана.{{hrf|Heusch|1997|}} С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата ''фаама'' или ''маган''.{{hrf|Lange|1996|313 – 351}}{{hrf|Niane|1975|}} Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.


След 1140 година [[Сосо]], един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.{{hrf|Fsmitha.com|2007}} Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.
След 1140 година [[Сосо]], един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на [[XIII век]] Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.{{hrf|Fsmitha.com|2007}} Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.


=== Ранен период ===
=== Ранен период ===

Версия от 03:46, 8 март 2019

Малийска империя
ок. 1235 – 1670
Знаме
Знаме
      
Разположение на империята в епохата на нейния разцвет
Разположение на империята в епохата на нейния разцвет
Континент
СтолицаНиани
Официален езикМанинка, мандинкски
РелигияАфрикански традиционни религии, ислям
Форма на управлениеМонархия
ДинастияКейта
ВалутаЗлатен прах
Предшественик
Гана (империя)
Сосо
Наследник
Сонгайско царство
Джолоф
Каабу
Денанке
Днес част от Мали
Гвинея
Мавритания
Сенегал
Гамбия
Нигер
Гвинея-Бисау
Кот д'Ивоар
Малийска империя в Общомедия

Малийската империя (на мандингски Ниени[1]), наричана също Манден Куруфаба,[2] е империя в Западна Африка, съществувала приблизително от 1235 до 1670 година.

Империята е основана от Сундиата Кейта и става известна с богатството на своите владетели, особено управлявалия в началото на XIV век Муса I. Тя е най-обширната предколониална империя в Западна Африка и оказва дълбоко влияние върху културата в региона със своя език, правна система и обичаи.[3] Повечето писмени сведения за Малийската империя идват от северноафриканските пътешественици Ибн Халдун, Ибн Батута и Лъв Африкански, като другият основен източник е устната традиция на гриотите от народа мандинка.[4]

Малийската империя води началото си от малко царство на мандинка по горното течение на река Нигер с център в град Ниани. През XI и XII век то започва да набира сила с упадъка на империята Гана на север. По това време търговските пътища се изместват на юг към саваната, насърчавайки развитието на тези области. Сведенията за този ранен период са оскъдни и Сундиата Кейта е първият владетел, за когото има конкретна информация. Той е войнствен владетел от династията Кейта, който към 1235 година разгромява последния цар на Сосо Сумаоро Канте, установявайки контрол над транссахарските пътища и поставяйки началото на империята. Неговите наследници използват титлата манса.[4]

Синът на Сундиата Ули I прави своя Хадж по времето на мамелюкския султан Байбарс (1260 – 1277). След поредица узурпации около 1285 година тронът на Мали е зает от бившия придворен роб Сакура, който се превръща в един от най-силните владетели на империята и разширява значително нейната територия. Той пътува до Мека при султан Насър Мухамад (1298 – 1308). След смъртта му по обратния път тронът се връща при потомците на Сундиата Кейта. Четвърти поред сред тях е Муса I, който идва на власт около 1312 година и предприема прочутото си поклонение в Мека от 1324 до 1326 година. Щедрите му дарения в Египет предизвикват срив в цената на златото, който му донася широка известност. През 1337 година той е наследен от сина си Маган I, който през 1341 година е свален от своя чичо Сулейман, при управлението на който страната е посетена от Ибн Батута.[5]

Управлението на Сулейман е последвано от период на слаби императори, конфликти и размирици. След смъртта на Ибн Халдун през 1406 година писмените сведения за страната прекъсват. Според хрониката „Тарих ал-Судан“ през XV век Мали продължава да е значима държава, а венецианският изследовател Алвизе Кадамосто и португалски търговци потвърждават, че по това време народите по течението на Гамбия все още са поданици на владетеля на Мали.[6] Описанията на владенията на империята в началото на XVI век от Лъв Африкански също потвърждават нейните големи размери. В същото време, след 1507 година съседни държави, като Диара, Денанке и Сонгайското царство, започват да подкопават могъществото на империята. През 1542 година сонгайски войски достигат до столицата Ниани, но не успяват да унищожат империята. През XVII век Мали е подложена на чести нападения от народа бамбара, през 1670 година столицата Ниани е опожарена и империята се разпада на по-малки владения. Династията Кейта успява да задържи град Кангаба, където нейни представители продължават да управляват като местни владетели.[7]

Съвременната държава Мали е наречена на името на Малийската империя.

История

Преди империята

Археологически изследвания в Ниани, столицата на бъдещата империя, показват, че още през VI век тя е значително селище.[8] Според устната традиция царството на мандинка в Мали или Манден съществува няколко столетия преди създаването на империята като малка държава на южната граница на Гана, империята на сонинке. Областта има смесен ландшафт с планини, савани и гори, предоставящи защита и ресурси за препитаващо се с лов население, както и за малки градове-държави, като Торон, Кангаба и Ниани, в равнинните североизточни части. Първите писмени свидетелства, свързвани с Мали, са споменавания на „Пене“ и „Малал“ в текстовете на андалуския географ Абу Убайд ал-Бакри през 1068 година.[9] Управляващата в империята династия Кейта извежда легендарния си произход от Лавало, един от синовете на чернокожия сподвижник на ислямския пророк Мохамед Билал ибн Рабах.[10][11]

В зенита на могъществото на империята Гана в началото на XI век мандинке са подчинени от нея и Манден става провинция на Гана.[12] Така мандинке са обединени в единна област със столица Кангаба, управлявани от автономен местен владетел с титлата фаама, васален на Гана.[13] С упадъка на Гана и започналите в нея вътрешни размирици провинция Кангаба отново се разпада на 12 самостоятелни царства с отделни владетели, носещи титлата фаама или маган.[14][15] Една от тези държавици е Ниани, която става основа на бъдещата Малийска империя.

След 1140 година Сосо, един от доскорошните васали на Гана, започва да набира сила и към 1180 година превръща доскорошната империя Гана в свой васал. В началото на XIII век Сосо продължават агресивната си политика и подлагат Манден на постоянни нападения и грабежи.[16] Успешната съпротива на мандинке срещу Сосо поставя основите на Малийската империя.

Ранен период

Потомците на Лайе Кейта

Тъмен период

Упадък и край на империята

Управление

Стопанство

Култура

Бележки

  1. Ki-Zerbo 1997, с. 57.
  2. Piga 2003, с. 265.
  3. BBC 2015.
  4. а б Imperato 2008, с. 201.
  5. Imperato 2008, с. 202.
  6. Imperato 2008, с. 203.
  7. Imperato 2008, с. 204.
  8. Imperato 2008, с. 231.
  9. Levtzion 2000, с. 82 – 83.
  10. Niane 1995.
  11. Nasr 2009, с. 92.
  12. Massing 2007.
  13. Heusch 1997.
  14. Lange 1996, с. 313 – 351.
  15. Niane 1975.
  16. Fsmitha.com 2007.
Цитирани източници
  • The Empire of Mali, In Our Time – BBC Radio 4 // bbc.co.uk. BBC, 2015. Посетен на 29 октомври 2015. (на английски)
  • African Empires to CE 1500 // Fsmitha.com. Fsmitha.com, 17 януари 2007. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
  • Heusch, Luc de. The Symbolic Mechanisms of Sacred Kingship: Rediscovering Frazer // The Journal of the Royal Anthropological Institute. 1997. (на английски)
  • Imperato, Pascal James et al. Historical Dictionary of Mali. Scarecrow Press, 25 април 2008. ISBN 9780810864023. (на английски)
  • Ki-Zerbo, Joseph. UNESCO General History of Africa, Vol. IV, Abridged Edition: Africa from the Twelfth to the Sixteenth Century. University of California Press, 1997. (на английски)
  • Lange, Dierk. The Almoravid expansion and the downfall of Ghana // Der Islam 73 (2). 1996. p. 313 – 351. (на английски)
  • Levtzion, Nehemiah et al. Corpus of Early Arabic Sources for West African History. Princeton, New Jersey, Marcus Wiener, 2000. (на английски)
  • Massing, A. W. The Wangara, an Old Soninke Diaspora in West Africa? // etudesafricaines.revues.org. etudesafricaines.revues.org, 2007. Посетен на 20 август 2017. (на английски)
  • Nasr, Seyyed Hossein. The Heart of Islam: Enduring Values for Humanity. New York, New York, HarperCollins, 2009. ISBN 0061746606. (на английски)
  • Niane, D.T. Recherches sur l'Empire du Mali au Moyen âge. Paris, Presence Africaine, 1975. (на френски)
  • Niane, D. T. Sundiata: An Epic of Old Mali. Longman, 1995. (на английски)
  • Piga, Adriana. Islam et villes en Afriqe au sud du Sahara: Entre soufisme et fondamentalisme. KARTHALA Editions, 2003. (на френски)

Вижте също