Марк Виниций (консул 30 г.): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: ЙосифЙосиф Флавий; Unlinked: Виниций
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Марк Виниций''' (Marcus Vinicius; * [[5]] г. + [[46]] g.) e политик и [[сенатор]] на ранната [[Римска империя]] и съпруг на [[Юлия Ливила]].
'''Марк Виниций''' ({{lang|la|Marcus Vinicius}}; * [[5]] г.; [[46]] г.) e политик и [[сенатор]] на ранната [[Римска империя]] и съпруг на [[Юлия Ливила]].


Виниций е роден в [[Калес]] в [[Кампания]] и е внук на [[Марк Виниций (консул 19 пр.н.е.)|Марк Виниций]] (консул 19 пр.н.е.) и син на [[Публий Виниций]] (консул 2 г.).
Виниций е роден в [[Калес]] в [[Кампания]] и е внук на [[Марк Виниций (консул 19 пр.н.е.)|Марк Виниций]] (консул 19 пр.н.е.) и син на [[Публий Виниций]] (консул 2 г.).
Ред 20: Ред 20:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

{{Римски консули 1—37 г.}}
{{Римски консули 1—37 г.}}
{{Римски консули 38—68 г.}}
{{Римски консули 38—68 г.}}

Версия от 17:00, 8 март 2019

Марк Виниций (на латински: Marcus Vinicius; * 5 г.; † 46 г.) e политик и сенатор на ранната Римска империя и съпруг на Юлия Ливила.

Виниций е роден в Калес в Кампания и е внук на Марк Виниций (консул 19 пр.н.е.) и син на Публий Виниций (консул 2 г.).

През 20 г. Виниций е квестор. Виниций става консул през 30 г. от януари до юни заедно с Луций Касий Лонгин.[1]

Виниций се жени с помощта на Тиберий през 33 г. за Юлия Ливила, малката дъщеря на Германик и Агрипина Старша и сестра на Калигула. "[2]

През 38/39 г. Виниций е проконсул на провиция Азия.[3] Виниций, чиято съпруга е изпратена от Калигула на заточение, участва в убийството на императора и има амбиции за трона.[4]

Участва през 43 г. в завоюването на Британия с новия император Клавдий и получава триумф.

През 45 г. Виниций е за втори път консул от 1 януари до 1 март. Колега му е Тит Статилий Тавър Корвин.

По желание на съпугата на императора Месалина Виниций е убит следващата година.[5]

Велей Патеркул посвещава своето историческо произведение Histories на Виниций по случай първия му консулат.[6]

Източници

  1. Vogel-Weidemann, Statthalter 307
  2. Тацит, Annales 6, 15, 1; Дион Касий, 58, 21, 1
  3. Тацит, Annales 6, 45
  4. Йосиф Флавий, ant. Iud. 19, 102. 251
  5. Дион Касий, 60, 27, 4
  6. Велей Патеркул, 1, 8, 1. 13, 5