Палмиро Толяти

Палмиро Толиати Palmiro Togliatti
италиански политик комунист
Роден	26 март 1893 г. Генуа, Италия
Починал	21 август 1964 г. Гурзуф, СССР
Погребан	Кампо Верано, Италия
Религия	атеизъм
Учил в	Торински университет
Политика
Партия	Италианска социалистическа партия (1914 – 1921) Комунистическа партия на Италия (1921 – 1943) Италианска комунистическа партия (1943 – 1964)
Съвет на министрите на Италия
заместник-председател министър на правосъдието, министър без портфейл (22 април 1944 – 1 юли 1946)
Парламент на Италия
депутат (8 май 1948 – 21 август 1964)
Семейство
Съпруга	Леонилде (Нилде) Йоти (1948 – 1964; партньорка без брак, до смъртта му)
Деца	Алдо Толиати (1925 – 2011) Мариса Малаголи (осиновена; 1944-)
Подпис
Палмиро Толиати в Общомедия

Палмиро Микеле Никола Толиати (на италиански: Palmiro Michele Nicola Togliatti) е италиански политик комунист.

Той е дългогодишен генерален секретар (1947 – 1964) на Италианската комунистическа партия – най-многобройната партия в страната и най-голямата компартия в Западна Европа, лидер на международното комунистическо движение (член на Изпълкома на Коминтерна). Заема министерски постове: министър без портфейл (1944), заместник-председател на Съвета на министрите (1944 – 1945), министър на правосъдието на Италия от 21 юни 1945 до 1 юли 1946 г. Член е на Камарата на депутатите от 1948 г. до смъртта си (1964).

Палмиро Толиати на 3-ия конгрес на Германската единна социалистическа партия, Източен Берлин (1950)

Биография

Роден е в Генуа на 26 март 1893 г. в семейство на учители. По-малък брат е на италианския математик Еудженио Джузепе Толиати (1890 – 1977). Завършва „Право“ в Торино.

Влиза в Социалистическата партия на Италия (Partito Socialista Italiano) преди Първата световна война. След войната, в която участва като офицер, той става през 1920 г. партиен секретар в Торино и принадлежи към групата около L’Ordine Nuovo в Торино. Учредител е на Комунистическата партия на Италия (1921), преименувана на Италианска комунистическа партия (1943). Толиати живее дълги години в Москва, заемайки ръководни постове в Коминтерна. След 1935 година е заместник на генералния секретар Георги Димитров и секретар, отговарящ за комунистическите партии в Германия, Австрия, Нидерландия, Унгария, Швейцария, Чехословакия и Индонезия.

През 1943 – 1946 г. е Министър без портфейл и министър на правосъдието е в италианските првителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи.

При посещение на пионерския лагер „Артек“ в Крим, разхождайки се със спътничката си Леонилде (Нилде) Йоти, получава мозъчен кръвоизлив. Умира на 21 август 1964 г. в сгт. Гурзуф (край Ялта), Съветска Украйна.

В негова чест град Ставропол на Волга (Куйбишевска област), където е построен комбинат „АвтоВАЗ“ за леки коли по лиценз на италианската компания ФИАТ, е преименуван на Толиати на 23 автуст 1964 г.

Произведения

• Kampf für Frieden, Demokratie und Sozialismus. Aus Reden und Schriften über den Kampf der italienischen und der deutschen Arbeiterklasse. Dietz-Verlag, Berlin 1965
• Lektionen über den Faschismus. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1973
• Ausgewählte Reden und Aufsätze. Verlag Marxistische Blätter, Frankfurt am Main 1977. ISBN 3-88012-461-2
• Die Italienische Kommunistische Partei. Cooperative, Frankfurt am Main 1979. ISBN 3-88442-000-3

Източници

• Harald Neubert: Linie Gramsci – Togliatti – Longo – Berlinguer: Erneuerung oder Revisionismus in der kommunistischen Bewegung? VSA-Verlag, Hamburg 2009.
• Aldo Agosti, Palmiro Togliatti. Torino, UTET 1996 ISBN 88-02-04930-0

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Палмиро Толяти
• Толиати на корицата на списание Time, 5 май 1947.
• ((it)) Giuseppe Vacca, Togliatti, Palmiro. В: Enciclopedie on line