Константин Иречек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-cs}} => {{lang|cs}}
м Грешки в статичния код: Препратки в препратки редактирано с AWB
Ред 40: Ред 40:


=== Професионална кариера ===
=== Професионална кариера ===
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929).<ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref><ref>{{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref><ref>{{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref><ref>{{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.


=== Политическа и творческа кариера ===
=== Политическа и творческа кариера ===
Ред 71: Ред 71:


== Други ==
== Други ==
* Името на Константин Иречек носи морският нос „[[Иречек (нос)|Иречек]]“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
* Името на Константин Иречек носи морският нос „[[Иречек (нос)|Иречек]]“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref>
* Българските села [[Иречеково]] и [[Иречек (село)|Иречек]], както и връх [[Иречек (връх)|Иречек]] в Рила, са наречени на Константин Иречек.
* Българските села [[Иречеково]] и [[Иречек (село)|Иречек]], както и връх [[Иречек (връх)|Иречек]] в Рила, са наречени на Константин Иречек.
* Той се появява като второстепенен герой в произведението на [[Алеко Константинов]] „[[Бай Ганьо]]“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.
* Той се появява като второстепенен герой в произведението на [[Алеко Константинов]] „[[Бай Ганьо]]“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Версия от 01:58, 12 март 2019

Константин Иречек
Министър на народното просвещение
Мандат11 май 1881 – 5 юли 1882
Назначен отАлександър I Батенберг
Министър-председател
1881Петко Каравелов
1881Казимир Ернрот
ПредшественикМихаил Сарафов
НаследникГеорги Теохаров
Лична информация
Роден
Починал
10 януари 1918 г. (63 г.)
Професияпросветен деец • философ
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Иречек в Общомедия

Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.

Биография

Произход и образование

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]

Професионална кариера

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929).[2][3][4][5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

Политическа и творческа кариера

Корица на „История болгар“

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната.[6] През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[7] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]

Смърт

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография

Вижте също

Други

  • Името на Константин Иречек носи морският нос „Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[8]
  • Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
  • Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Константин Иречек.
  1. ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. ↑ Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
  3. ↑ Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
  4. ↑ Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
  5. ↑ Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
  6. ↑ Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 240, 293.
  7. ↑ Медал „За наука и изкуство“, България – www.edinzavet.wordpress.com
  8. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Иречек&oldid=9335488“.