Спахия

Гравюра на спахия от XVI век

Спахия или сипах (на османски турски: سپاهی) е конник във феодалната войска на Османската империя.

Спахиите били кавалерията на османската армия. От сформирането на еничарския корпус в Одрин, до средата на 18 век, спахиите редом с еничарите били основни бойни формирования в османската армия.^{[източник? (Поискан преди 1952 дни)]}

Срещу службата си владеел лен (от където получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската гвардия. Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи. Един спахия не може да предаде земята си по наследство.

Основно от българските земи били набирани спахиите, а най-многобройни били тези от Кюстендилския санджак. Спахийският корпус от „Константиновата земя“ бил близо 4,5 пъти по-многоброен от този от Видинския санджак в средата на 15 век и около 3 пъти по-многолюден в началото на 17 век.^{[източник? (Поискан преди 1952 дни)]}

Същите съотношения са установени за спахиите от Константиновата земя и спрямо Санджаците Никопол, Крушевац, Вучитрън и Призрен.^{[източник? (Поискан преди 1952 дни)]}

Източници

• КЮСТЕНДИЛСКИ САНДЖАК ПРЕЗ XV-XVI ВЕК

• de: Die Spahis im Brockhaus von 1809
• de: Die Spahis im Herder von 1854
• de: Die Spahis in Pierer's Unversal-Lexikon von 1857
• Musee de Spahis, Senlis, France
• http://i-cias.com/e.o/sipahi.htm (english)