[[Файл:Phasentrennstelle 8.jpg|мини|Секционен изолатор за железопътна контактна мрежа 20Kv.]]
[[Файл:Phasentrennstelle 8.jpg|мини|Секционен изолатор за железопътна контактна мрежа 20Kv.]]
[[Файл:Europe rail electrification en.svg|мини|Карта на напреженията за жп. контактна мрежа в Европа.]]
[[Файл:Europe rail electrification en.svg|мини|Карта на напреженията за жп. контактна мрежа в Европа.]]
Трамвайната и тролейбусна '''контактна мрежа''' във България е захранена с постоянно напрежение 660 V DC, а по контактната мрежа на железопътния [[транспорт]] – средно напрежение 20 – 25 kV или от 20 000 до 25 000 v променливо.<ref>https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1144011&title=Правилник%20за%20техническа%20екплоатация%20на%20контактната%20мрежа%2025%20kV%2C%2050%20Hz</ref> В градския електротранспорт се ползва по- ниското напрежение поради по- късите трасета и от необходимостта за безопасност под проводниците в градска среда. Всеки вид контактна мрежа се изгражда на отделни електрически изолирани участъци наречени - Секции. Всеки участък може да използва захранване от един или повече източника.<ref>http://bgkids.hallowedgaming.com/experts/elektricheski-verigi-i-sekcionirane-na-kontaktnata.html</ref> Това позволява изключване само на секцията с повреда. Изолацията на секциите се осъществява с т.н. секционен [[изолатор]]. Контролът на електрозахранването се осъществява от специализирани [[Тягова подстанция|тягови подстанции]].
Трамвайната и тролейбусна '''контактна мрежа''' във България е захранена с постоянно напрежение 660 V DC, а по контактната мрежа на железопътния [[транспорт]] – средно напрежение 20 – 25 kV или от 20 000 до 25 000 v променливо.<ref> Правилник за техническа експлоатация |[https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1144011&title=Правилник%20за%20техническа%20екплоатация%20на%20контактната%20мрежа%2025%20kV%2C%2050%20Hz]</ref> В градския електротранспорт се ползва по- ниското напрежение поради по- късите трасета и от необходимостта за безопасност под проводниците в градска среда. Всеки вид контактна мрежа се изгражда на отделни електрически изолирани участъци наречени - Секции. Всеки участък може да използва захранване от един или повече източника.<ref>http://bgkids.hallowedgaming.com/experts/elektricheski-verigi-i-sekcionirane-na-kontaktnata.html</ref> Това позволява изключване само на секцията с повреда. Изолацията на секциите се осъществява с т.н. секционен [[изолатор]]. Контролът на електрозахранването се осъществява от специализирани [[Тягова подстанция|тягови подстанции]].
При трамвайната мотриса и железопътния локомотив токоснемащото устройство се нарича [[пантограф]] и представлява подвижно рамо (или две рамена съединени във върховете им) на върха на което е поставена скара със закрепени на нея графитни плочки или меки метални сплави. Пантографът може да бъде симетричен или асиметричен.
При трамвайната мотриса и железопътния локомотив токоснемащото устройство се нарича [[пантограф]] и представлява подвижно рамо (или две рамена съединени във върховете им) на върха на което е поставена скара със закрепени на нея графитни плочки или меки метални сплави. Пантографът може да бъде симетричен или асиметричен.
Тази мрежа има за задача да пренесе електрическата енергия от тяговите подстанции до електрическия подвижен състав и да му я предаде чрез непосредствен контакт с неговия токоприемник (пантограф). КМ се поставя встрани или над пътя, като го следва по цялата му дължина.
Захранване на контактните мрежи
Секционен изолатор за железопътна контактна мрежа 20Kv.Карта на напреженията за жп. контактна мрежа в Европа.
Трамвайната и тролейбусна контактна мрежа във България е захранена с постоянно напрежение 660 V DC, а по контактната мрежа на железопътния транспорт – средно напрежение 20 – 25 kV или от 20 000 до 25 000 v променливо.[2] В градския електротранспорт се ползва по- ниското напрежение поради по- късите трасета и от необходимостта за безопасност под проводниците в градска среда. Всеки вид контактна мрежа се изгражда на отделни електрически изолирани участъци наречени - Секции. Всеки участък може да използва захранване от един или повече източника.[3] Това позволява изключване само на секцията с повреда. Изолацията на секциите се осъществява с т.н. секционен изолатор. Контролът на електрозахранването се осъществява от специализирани тягови подстанции.
При трамвайната мотриса и железопътния локомотив токоснемащото устройство се нарича пантограф и представлява подвижно рамо (или две рамена съединени във върховете им) на върха на което е поставена скара със закрепени на нея графитни плочки или меки метални сплави. Пантографът може да бъде симетричен или асиметричен.
Верижната контактна мрежа има сложна конструкция, при която се избягват недостатъците на простата конструкция на (КМ).
Верижните контактни мрежи се различават една от друга по следните основни конструктивни решения:
начина, по който контактният проводник е окачен към носещото въже;
начина за регулиране на натягането на контактния проводник и носещото въже;
взаимното разположение на носещото въже и контактния проводник в план;
Стандартна контактна мрежа за жп транспорта.
типа на струните и носещите конструкции.
Според начина на окачване на контактния проводник към носещото въже верижните (КМ) се разделят на две групи
I-ва група – към тази група се отнасят единичните верижни контактни мрежи. При тях контактният проводник се окачва към носещото въже посредством струни, като може да се използва и ресорна струна
II-ра група – към тази група се отнасят двойните и тройните верижни контактни мрежи. Разликата е, че при този вид КМ към носещото въже посредством струни се окачват спомагателни въжета, а след това и контактният проводник.
В зависимост от начина, по който се регулира натягането на проводниците, верижните контактни мрежи биват следните видове
некомпенсирани – при тях контактният проводник и носещото въже са анкеровани твърдо и нямат устройство за автоматично регулиране на натягането.
полукомпенсирани – при тях се монтира устройство за автоматично регулиране на натягането само на носещото въже или само на контактния проводник
компенсирани – при тях на всички проводници на верижната (КМ) се монтират устройства за автоматично регулиране на натягането.
В зависимост от разположението на проводниците от верижната (КМ) в план тези мрежи биват
вертикална верижна контактна мрежа – при която проводниците са в една вертикална равнина
Сечение на меден проводник тип RI за контактна мрежа. 120мм^2.коса верижна контактна мрежа – при която носещото въже е изместено значително спрямо контактния проводник.
Верижната контактна мрежа има следната конструкция
носещо въже – то се окачва на носещите конструкции и е по цялата дължина на контактния проводник
звеневи струни – те служат за окачване на носещото въже към контактния проводник
контактен проводник
Основните геометрични параметри на верижните КМ са
дължина на междустълбиетоl – разстоянието между две съседни точки, на които се окачва носещото въже
конструктивна височинаh – разстоянието от контактния проводник до носещото въже в точката на окачването
стрела на провеса на носещото въжеF – разстоянието от най-ниската точка на носещото въже в междустълбието до правата, прекарана между две точки, в които е окачено въжето
стрела на провеса на контактния проводникfx – разстоянието между най-ниската точка от контактния проводник до правата, прекарана между точките на окачване на контактния проводник
междуструнно разстояниеС – разстоянието между две съседни струни
дължина на струнатаs – разстоянието между точката, в която струната е монтирана към носещото въже или друг елемент и точката, в която струната се монтира.
Пресичане на контактни мрежи с различни напрежения
Пресичане на тролейбусна и трамвайна КМ.
Участъкът в, който се пресичат КМ се проектира със специални крепежни и изолационни елементи за да се запази нормалното движение. Често на КМ с по-високото напрежение се създава изолиран неутрален или с понижено напрежение участък, където се пресича КМ с по ниско напрежение. Конструктивните решения зависят от типа на пантографа на превозното средство.[4]
