Санджак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-tr}} => {{lang|tr}} |
факт |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
{{дребно3|1= |
{{дребно3|1= |
||
* [[Паша (санджак)]], с център [[Пловдив]] |
* {{факт|[[Паша (санджак)]], с център|2019|3|13}} [[Пловдив]] |
||
* [[Смедеревски санджак]], с център [[Смедерево]] |
* [[Смедеревски санджак]], с център [[Смедерево]] |
||
* [[Трикала]] |
* [[Трикала]] |
Версия от 13:13, 13 март 2019
- Тази статия е за административната единица. За историческата област вижте Санджак (област).
Санджа̀к (на турски: Sancak, „знаме“) е основната административно-териториална единица в Османската империя, съставна част на еялета.
По време на война всеки санджак изважда в поход около 30 хиляди спахии. Всеки санджак се дели на каази. Управлява се от мютесариф (санджакбей).
През 1520-1535 г., от когато са и първите сравнително сигурни демографски данни по домакинства (огнища), са съществували следните санджаци в Румелия на основата на стари и унаследени исторически области с центрове:
- Паша (санджак), с център[източник? (Поискан преди 1868 дни)] Пловдив
- Смедеревски санджак, с център Смедерево
- Трикала
- Кюстендилски санджак, с център Кюстендил
- Морея
- Никопол
- Босненски санджак
- Евбея
- Охрид
- Янина
- Крушевац
- София
- Шкодра
- Силистра
- Виза
- Видин
- Вучитрън
- Призрен
- Херцеговински санджак с център Мостар
- Зворник
- Чирмен
- Превеза
- Елбасан
- Галиполи
- Черногорски санджак с център Жабляк (крепост)
- Дукагин с център Лежа
- Цигани, като под това име са дадени не християнски или мюсюлмански домакинства, а циганските такива с общ брой 17 191.
ДОМАКИНСТВА по това време в горепосочените санджаци по религиозен признак: християнски – 814 777 (81 %), мюсюлмански – 186 952 (18,6 %), еврейски – 4134 (0,4 %); общо 1 005 863
Литература
- Ö. I. Barkan, Osmanliimperatorlugunda bir iskan ve ve kolonizasyon metodu olarak sürgünler. Fakültesi Mecmuasi, t. 15, 1953-1954, p. 237
- М. Тодорова, Подбрани извори за историята на балканските народи. 15-19 в., С. 1977, с. 41-42
- Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г.;