Константин Жостов

Константин Жостов
български генерал
Звание	Генерал-майор
Служи на	България
Род войски	пехота
Командвания	7-ма пехотна дивизия Щаб на войската
Битки/войни	Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	30 октомври 1867 г. Гайтаниново, Османска империя
Дата и място на смърт	30 август 1916 г. Кюстендил, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Константин Жостов в Общомедия

Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Константин Жостов е роден на 30 септември 1867 г. в неврокопското село Гайтаниново в 1867 година. Син е на Андон Жостов и брат на Димитър Жостов и Спас Жостов. След Руско-турската война семейство Жостови се установява в освободената част от България, където Андон Жостов става свещеник и приема името Антоний. През 1885 година Константин Жостов е ученик в Лом и се включва като доброволец в Ученическия легион в Сръбско-българската война (1885) и с него участва в Пиротското сражение. След завършването на Ломската гимназия постъпва в артилерийския отдел на Военното на Негово Княжеско Височество училище, което завършва в 1887 година и на 27 април е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на батарея от 3^-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 година е произведен в поручик, а на 2 август 1894 година – в капитан.

В 1889 година заминава за Виена, където следва офицерски генералщабен курс, а след това в 1897 година завършва Висшето артилерийско училище с право да служи в Генералния щаб. След завръщането си е назначен на служба в 3^-ти артилерийски полк, а по-късно, през 1901 г. завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на Военното министерство. На 2 май 1902 година е произведен в чин майор. От 1905 г. е началник на строево-домакинската част в Артилерийската инспекция. През есента на 1905 година като майор от генералния щаб Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. На 18 май 1906 година е произведен в чин подполковник. През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. По-късно от ноември 1907 до 1909 година е военен аташе в руската столица Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд.

През февруари 1909 г. подполковник Жостов е назначен за началник на щаба на 8^-а пехотна тунджанска дивизия, а през януари 1910 г. за командир на 3^-и артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е произведен в чин полковник, а от март 1912 година вече полковник Жостов поема поста началник на Школата за запасни подпоручици. През юни 1912 година като пратеник на правителството участва в заседанието на Серския революционен окръг в родното му Гайтаниново, на което дейците на ВМОРО взимат решение активно да подкрепят българските части в задаващата се война.

Балкански войни (1912 – 1913)

Щабът на III армия, начело с командира на армията генерал Радко Димитриев и началник щаба му генерал Константин Жостов, разглежда плана на оперативните действия, Чаталджа 1912 година

По време на Балканската война (1912 – 13) е началник-щаб на Трета армия, която се отличава в Люлебургаско-Бунархисарска операция и битките при Чаталджа. В сраженията при Люлебургаз и Чаталджа изпълнява длъжността началник на щаба на съединените 1–ва и 3–а армия. След примирието е военен съветник в делегацията, преговаряща в Лондон по подписването на Лондонския договор (1913). В Междусъюзническата война (1913) взима участие като командир на 1^-ва бригада от Седма Рилска дивизия. От 25 април 1915 година до края на август 1916 г. Константин Жостов е командир на 7^-ма пехотна рилска дивизия. На 15 август 1915 година е произведен в чин генерал-майор. На 15 септември 1915 г. е назначен за началник на Щаба на Действащата армия.

Първа световна война (1915 – 1918)

През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на армията и като такъв нерядко се противопоставя на исканията на съюзническото германско главно командване. Има големи заслуги в планирането и ръководството на бойните действия на българската армия в Сърбия и Македония през есента на 1915 г.

Генерал-майор Константин Жостов умира на 30 август 1916 г. в Кюстендил от възпален апендикс по време на Леринската операция на Първа армия. Последните му думи са „Падна ли Чеган?“

Погребан е в София.

В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Скопие е в рамките на България, днешния Скопски квартал Гьорче Петров носи името Жостово, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово.

Награди

Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов. Фото Димитър Карастоянов

• Орден „За храброст“ II и III степен, 2-ри клас
• Орден „Св. Александър“ II и III степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ IV степен, V степен с корона
• Орден „За заслуга“
• Германски „Железен кръст“ за храброст, I-ва степен
• Османски орден „Лиякат“ със звезда за военни заслуги, 18.12.1915

Родословие

Стойо Жостов

Иванка Сарафова

Андон Жостов (1842 – 1903)

Константин Жостов (1867 – 1916)

Димитър Жостов (1868 – 1935)

Спас Жостов (1881 – 1925)

Източници

• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Климент Бояджиев

→

началник на Щаба на армията (7 септември 1915 – 30 август 1916)

→

Иван Луков