Реформи в БАН: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
м fixlink
Ред 76: Ред 76:
В обръщение от 17 май на събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН към министър-председателя [[Бойко Борисов]], се изразява: „дълбоко безпокойство от развитието на някои обществени процеси, които застрашават бъдещето на България. Свидетели сме на целенасочена демонизация на най-старата научна организация в страната, създадена от родолюбиви българи още преди Освобождението.“ В обръщението се припомнят основните изводи на извършената независима международна оценка на БАН, организирана от Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките. Посочва се примера на Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Австрия, Швеция, където никой не пречи на Академиите на науките да работят и те наистина работят изключително успешно за благото на техните общества, ползват се от тяхното признание и получават едно много добро финансиране. Такива академии имат всички европейски страни, включително и балканските държави Република Сръбска, Македония и Косово. „На фона на текущата [[икономическа криза]] и обезпокоително намаляващите технологични и иновационни възможности на българската икономика отвличането на вниманието на широк кръг български учени и специалисти по необосновани административни експерименти нанася непоправими вреди върху развитието на материалното производство и обществената практика. Това в никакъв случай не може да се приеме като движение на държавата в унисон с Лисабонската стратегия.“<ref>http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Обръщение 17 май 2010</ref>
В обръщение от 17 май на събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН към министър-председателя [[Бойко Борисов]], се изразява: „дълбоко безпокойство от развитието на някои обществени процеси, които застрашават бъдещето на България. Свидетели сме на целенасочена демонизация на най-старата научна организация в страната, създадена от родолюбиви българи още преди Освобождението.“ В обръщението се припомнят основните изводи на извършената независима международна оценка на БАН, организирана от Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките. Посочва се примера на Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Австрия, Швеция, където никой не пречи на Академиите на науките да работят и те наистина работят изключително успешно за благото на техните общества, ползват се от тяхното признание и получават едно много добро финансиране. Такива академии имат всички европейски страни, включително и балканските държави Република Сръбска, Македония и Косово. „На фона на текущата [[икономическа криза]] и обезпокоително намаляващите технологични и иновационни възможности на българската икономика отвличането на вниманието на широк кръг български учени и специалисти по необосновани административни експерименти нанася непоправими вреди върху развитието на материалното производство и обществената практика. Това в никакъв случай не може да се приеме като движение на държавата в унисон с Лисабонската стратегия.“<ref>http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Обръщение 17 май 2010</ref>


На 19 май 2010 г. над 3000 учени и докторанти от всички институти на БАН излизат на мащабно протестно шествие срещу държавната политика в областта на науката и намеренията за отнемане на автономията на академията чрез нов закон за БАН. На митинга присъстват в знак на солидарност и преподаватели и студенти от СУ „Климент Охридски“.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165415 www.mediapool.bg]</ref><ref>http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9490&g=</ref>Връчена бе Петиция от общността на работещите в БАН до министър-председателя, в която се изразява " тревога от многобройните прояви на незачитане на авторитета на Академията, на необосновани нападки във връзка с провежданата реформа и ясно изразявани намерения да се разруши целостта на БАН като национален център за научни изследвания.", както и загриженост от факта, че учените се „информират за намеренията на Министъра на образованието, младежта и науката единствено от медиите. Отразените в медиите намерения на Министъра за разрушаване на Академията при запазване на броя на звената като самостоятелни и подчинени на него при запазване и на всички щатни бройки са нелогични и демотивиращи. Те са категорично насочени срещу извършеното досега по реформирането на БАН и особено срещу започналата процедура на задълбочена оценка на всички работещи в Академията.“<ref>http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Петиция, 19.05.2010</ref>
На 19 май 2010 г. над 3000 учени и докторанти от всички институти на БАН излизат на мащабно протестно шествие срещу държавната политика в областта на науката и намеренията за отнемане на автономията на академията чрез нов закон за БАН. На митинга присъстват в знак на солидарност и преподаватели и студенти от СУ „Климент Охридски“.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165415 www.mediapool.bg]</ref><ref>[http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9490&g= www.duma.bg]</ref>Връчена бе Петиция от общността на работещите в БАН до министър-председателя, в която се изразява " тревога от многобройните прояви на незачитане на авторитета на Академията, на необосновани нападки във връзка с провежданата реформа и ясно изразявани намерения да се разруши целостта на БАН като национален център за научни изследвания.", както и загриженост от факта, че учените се „информират за намеренията на Министъра на образованието, младежта и науката единствено от медиите. Отразените в медиите намерения на Министъра за разрушаване на Академията при запазване на броя на звената като самостоятелни и подчинени на него при запазване и на всички щатни бройки са нелогични и демотивиращи. Те са категорично насочени срещу извършеното досега по реформирането на БАН и особено срещу започналата процедура на задълбочена оценка на всички работещи в Академията.“<ref>http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Петиция, 19.05.2010</ref>


Обявените резултати от последвалата след митинга среща на представители на БАН и правителството (с посредничеството на Б. Борисов) включват: съхраняване на автономията и целостта на БАН; ангажимент на БАН да да извърши предприетите от нея реформи до рая на годината; БАН получава статут на първостепенен, а институтите на второстепенни разпоредители на бюджетни средства; за да има контрол върху бюджетната субсидия БАН трябва да въведе длъжността финансов мениджър, чрез промени в устава си. Той става член на УС на БАН и се назначава след съгласуване между Министерството на финансите и Българската академия на науките; в Общото събрание на БАН със статут на наблюдатели ще участват представители на университети, с които БАН има споразумения и работи по общи програми и проекти, както и университети, които имат докторски програми; имотите на БАН се запазват изцяло като нейна собственост и БАН ще продължи да се разпорежда с тях и средствата ще се използват за подпомагане работата на академията.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/19/903580_finansist_shte_upravliava_parite_na_ban/ Финансист ще управлява парите на БАН], в. Дневник, 19 май 2010</ref><ref>Велиана Христова, [http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9490&g= БАН спечели битката], в. Дума, 20 май 2010</ref>
Обявените резултати от последвалата след митинга среща на представители на БАН и правителството (с посредничеството на Б. Борисов) включват: съхраняване на автономията и целостта на БАН; ангажимент на БАН да да извърши предприетите от нея реформи до рая на годината; БАН получава статут на първостепенен, а институтите на второстепенни разпоредители на бюджетни средства; за да има контрол върху бюджетната субсидия БАН трябва да въведе длъжността финансов мениджър, чрез промени в устава си. Той става член на УС на БАН и се назначава след съгласуване между Министерството на финансите и Българската академия на науките; в Общото събрание на БАН със статут на наблюдатели ще участват представители на университети, с които БАН има споразумения и работи по общи програми и проекти, както и университети, които имат докторски програми; имотите на БАН се запазват изцяло като нейна собственост и БАН ще продължи да се разпорежда с тях и средствата ще се използват за подпомагане работата на академията.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/19/903580_finansist_shte_upravliava_parite_na_ban/ Финансист ще управлява парите на БАН], в. Дневник, 19 май 2010</ref><ref>Велиана Христова, [http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9490&g= БАН спечели битката], в. Дума, 20 май 2010</ref>

Версия от 04:59, 26 март 2019

БАН е най-голямата и най-представителната научна организация в България и след 2001 г. необходимостта от нейното реформиране се осъзнава все по-остро. Най-остра е дискусията за съдбата на БАН по време на първото правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. В рамките на 3 месеца в Народното събрание са внесени 5 различни законопроекта за изменение на Закона за БАН[1]

Спорни са както високата средна възраст на учените, връзките на някои учени с ДС, така и размерът на държавното финансиране, ефективността от научната работа и връзката с образованието.

Средна възраст на учените в БАН

Към края на 2009 г. средната възраст на работещите в БАН е 53 години. Общото събрание взема решение за нейното понижаване [2] с пенсиониране на 500 служители (при пенсионна възраст 65 г. за работещи, 70 г. за член-кореспонденти и академици [3][4]), тоест приблизително 6% от работещите в БАН. По-късно от академията съобщават, че имат идея за създаване на Младежка академия на науките за учени до 40 години. През месец март 2010 е съобщено, че 430 служители са получили заповеди за пенсиониране и ще бъдат освободени, като 100 „млади“ учени ще постъпят на работа, а за работещите служители ще бъде направена персонална атестация [4].

Критики

През 2008 критики към БАН са отправени по повод избора на Юхновски за председател, заради непубличността на избора и неговата възраст („БАН – Клуб на пенсионера“, actualno.com) [5], както и от социолози при кръгла маса за обсъждане на научна стратегия („закостеняла структура“ и „сталинисти“, Андрей Райчев)[6].

През ноември 2009 при обсъждането на бюджета за следващата година, в който за наука са отделени както и предишни години значително по-малко средства от препоръките на Лисабонската стратегия – едва 0,3% от БВП, финансовият министър Симеон Дянков заявява, че „науката не е основното нещо по време на криза“, и твърди, че БАН не отговаря на съвременните стандарти в развитието на научните изследвания[7][8]:

БАН не прави наука, в БАН са феодални старци, които си стоят там, събират заплати... науката трябва да се развива главно около университетите...Нашата научна система е създадена по Сталинистко време – идеята да има БАН и науката да е разделена от университетите я има само в социалистически страни.

Това разгаря сериозен обществен дебат за мястото на БАН в българската наука, а по-късно и за ролята на науката като цяло.[9][10].

Ръководството на БАН същия ден реагира със специална декларация заявявайки, че е „дълбоко възмутено“.[11] От БАН заявяват, че в Европа науката не се прави само в университетите, че във всички страни има национални научни центрове. В световен мащаб средно около 1/3 от научните изследвания се правят от университетите, около 1/3 в национални научни центрове като БАН и 1/3 в изследователските центрове на частни корпорации. Привеждат се факти за високото ниво на научната продукция на БАН – към 1 юли 2009 тя е на 634 място сред 4050 научни институции в света според рейтинга на Корпорация Томсън (корпорацията е най-добрият анализатор на науката от 45 години насам, като единствената друга българска институция, включена в класацията, е Софийският университет. [12][13]

Изказването на Дянков, че „науката не е основното нещо по време на криза" е определено от проф. Райндер ван Дойнен (холандския физик), ръководител на комисията от учени към европейските организации ESF и ELLEA, извършили външна оценка на БАН, като „странно“ и че също така „не е чувал от друг европейски политик подобна позиция“. Той също така заявява, че голяма част от научно изследователския труд във Франция и Германия се прави от държавни институти, като френския Национален център за научни изследвания (CNRS) и германските Институти Макс Планк и „че ако българската държава реши да остане без наука, я чака много мрачно бъдеще“.[14]

На 13 май 2010 министър Сергей Игнатов упреква председателят на БАН акад. Съботинов в „старческа логорея“ в отговор на неговите коментари, че не става за министър. [15] В същия ден във Вашингтон Симеон Дянков коментира:

Все още си имаме Академия на науките с почти 8000 души – повече, отколкото са данъчните работници. Но българската наука не е допринесла много в нито една област и със сигурност с нищо за икономиката[16]

Според анализатори изявлението на Дянков за необходимостта науката да стане приложна и полезна за практиката било посрещнато с ентусиазъм от аудиторията.[16]

Идеи за разформироване на БАН

В интервю на 12 декември 2008 във в. „Капитал“ Симеон Дянков, тогава служител на Световната Банка, заявява, че трябва да се направи фонд „Наука“, като средства се осигурят чрез закриването на повечето отдели в БАН:

За да получи бърз старт, най-добре ще е да се затворят повечето отдели в БАН и техните сгради да се продадат. Това ще осигури приходи от около 250 млн. долара, по-голямата част от които могат да се инвестират директно във фонда. А с останалите може дори да се закупят акции на борсата, което в скоро време ще е много удачно. След това трябва да се сформират фондации, които да дават пари по проекти, а не по звена. Добрите проучвания ще се използват след това в университетите и лабораториите, а това ще подобри качеството на образованието.[17]

При възникналите дебати около реформата в БАН и финансирането на академията някои от научните работници в нея отправят предложения бюджета на БАН да се съкрати по отношение на управлението, а не за сметка на институтите, и много от тях изказват мнението си, че Централното управлението (ЦУ) е ненужно, спъва работата на институтите или за него се отделят твърде много средства [18].

Подготвяно изменение на Закона за БАН

На 5 май 2010 министър Сергей Игнатов обявява, че се подготвят промени в Закона за БАН, които предвиждат научните институти да се отделят от академията и да станат самостоятелни изследователски институти, чието финансиране ще се извършва като на второстепенни разпоредители (т.е. парите за работата им ще се разпределят от министерството). „Предстои сериозна структурна реформа в БАН. Активите на академията ще останат държавна собственост. Учените ще запазят местата си, Академията има подкрепата на правителството и нашето уважение... Държавата ще стимулира научните изследвания." На 6 май в статия във в. Монитор се допълва, че според министъра изградените вече колективи няма да се свиват или вливат.[19][20]

В агенция Mediapool тези намерения на правителството се коментират под заглавието: „Този път май наистина се закрива БАН“ [21]. Според предложението отделните институти минават на подчинение на различни министерства със съществено намалена държавна субсидия и повишено изискване за самоиздръжка.[22] Още на 5 май от сдружението на младите учени „Когито“ излизат с петиция за „спасяване на Българската академия на науките“ и против обявените намерения на министър Игнатов за разформироване на академията [23].

На 10 май 2010 ОС на БАН излиза с остро протестно обръщение, в което заявява, че чрез предложението на Игнатов: „се ликвидира едно от най-големите предимства на извън университетските научни центрове като БАН – техният неправителствен характер, тяхната комплексност, интердисциплинарност и наличието на творческа академична среда. Това е в пълен разрез с практиката и тенденциите във всички страни на Европейския съюз. Подобен произвол и посегателство върху автономната академична наука, върху нейните традиции, върху нейната самоорганизация и структури, не е извършвано за 140 години съществуване на академията – дори по време на две национални катастрофи, на преврати и на смени на политически режими в страната. Подготовката за ликвидирането на академията е и безпрецедентната кампания срещу нея, която се води с участието на лица от властта в последните 3-4 години, целяща да подготви общественото мнение за удара срещу БАН. Всъщност тя прикрива апетитите на известни корпоративни кръгове и лица към имотите и собствеността на БАН. Показателен факт е, че замисленият удар срещу БАН е оформен в проектозакон, създаден в пълна тайна от академичната общност.“[24]

В обръщение от 17 май на събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН към министър-председателя Бойко Борисов, се изразява: „дълбоко безпокойство от развитието на някои обществени процеси, които застрашават бъдещето на България. Свидетели сме на целенасочена демонизация на най-старата научна организация в страната, създадена от родолюбиви българи още преди Освобождението.“ В обръщението се припомнят основните изводи на извършената независима международна оценка на БАН, организирана от Европейската научна фондация и Европейската федерация на академиите на науките. Посочва се примера на Полша, Унгария, Словакия, Румъния, Австрия, Швеция, където никой не пречи на Академиите на науките да работят и те наистина работят изключително успешно за благото на техните общества, ползват се от тяхното признание и получават едно много добро финансиране. Такива академии имат всички европейски страни, включително и балканските държави Република Сръбска, Македония и Косово. „На фона на текущата икономическа криза и обезпокоително намаляващите технологични и иновационни възможности на българската икономика отвличането на вниманието на широк кръг български учени и специалисти по необосновани административни експерименти нанася непоправими вреди върху развитието на материалното производство и обществената практика. Това в никакъв случай не може да се приеме като движение на държавата в унисон с Лисабонската стратегия.“[25]

На 19 май 2010 г. над 3000 учени и докторанти от всички институти на БАН излизат на мащабно протестно шествие срещу държавната политика в областта на науката и намеренията за отнемане на автономията на академията чрез нов закон за БАН. На митинга присъстват в знак на солидарност и преподаватели и студенти от СУ „Климент Охридски“.[26][27]Връчена бе Петиция от общността на работещите в БАН до министър-председателя, в която се изразява " тревога от многобройните прояви на незачитане на авторитета на Академията, на необосновани нападки във връзка с провежданата реформа и ясно изразявани намерения да се разруши целостта на БАН като национален център за научни изследвания.", както и загриженост от факта, че учените се „информират за намеренията на Министъра на образованието, младежта и науката единствено от медиите. Отразените в медиите намерения на Министъра за разрушаване на Академията при запазване на броя на звената като самостоятелни и подчинени на него при запазване и на всички щатни бройки са нелогични и демотивиращи. Те са категорично насочени срещу извършеното досега по реформирането на БАН и особено срещу започналата процедура на задълбочена оценка на всички работещи в Академията.“[28]

Обявените резултати от последвалата след митинга среща на представители на БАН и правителството (с посредничеството на Б. Борисов) включват: съхраняване на автономията и целостта на БАН; ангажимент на БАН да да извърши предприетите от нея реформи до рая на годината; БАН получава статут на първостепенен, а институтите на второстепенни разпоредители на бюджетни средства; за да има контрол върху бюджетната субсидия БАН трябва да въведе длъжността финансов мениджър, чрез промени в устава си. Той става член на УС на БАН и се назначава след съгласуване между Министерството на финансите и Българската академия на науките; в Общото събрание на БАН със статут на наблюдатели ще участват представители на университети, с които БАН има споразумения и работи по общи програми и проекти, както и университети, които имат докторски програми; имотите на БАН се запазват изцяло като нейна собственост и БАН ще продължи да се разпорежда с тях и средствата ще се използват за подпомагане работата на академията.[29][30]

Източници

  1. Внесени законопроекти от 25.11.2010 до 24.02.2011
  2. Понижават средната възраст в БАН, видео-репортаж и текст, bTV, 18 декември 2009
  3. Мартина Бозукова, Учени от БАН приканени да подадат молби за пенсиониране, mediapool.bg, 14 декември 2009
  4. а б Започна пенсионната реформа в БАН, econ.bg, 24 март 2010
  5. Изборът на председател на БАН – политизация вместо наука, actualno.com, 8 февруари 2008
  6. На обсъждане на Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2008 – 2018) „Класа“: Стачка на полицаите след празниците, ако няма диалог, vesti.bg, 12 декември 2008
  7. Симеон Дянков: В БАН са феодални старци // Дневник / dnevnik.bg (Еконмедия), 15 ноември 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  8. Симеон Дянков: Приятелите на президента от БАН са феодални старци // Дневник / dnevnik.bg (Еконмедия), 14 ноември 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  9. Дебат на тема: „Промяна или отмяна на науката?“ // econ.bg, 1 март 2010. Посетен на 11 април 2010.
  10. За реформата в българската наука, Гласове / glasove.com, 8 февруари 2010
  11. Първанов иска повече пари за наука, Дянков не дава за „феодалните старци“ в БАН // mediapool.bg, 13 ноември 2009. Посетен на 7 декември 2009.
  12. Из „Архив на новините (БАН)“, сайт на БАН / bas.bg, 13 ноември 2009
  13. Пълен текст на Декларацията // Коментари към статията „Симеон Дянков: В БАН работят феодални старци от сталинско време“. Цитат на декларацията, 14 ноември 2009. Посетен на 11 април 2010.
  14. Международната експертна оценка на БАН е положителна, 2 декември 2009
  15. Мартина Бозукова, Шефът на „феодалните старци“ – със „старческа логорея“, mediapool.bg, 13 май 2010
  16. а б Симеон Дянков смъмри БАН чак от Вашингтон, в. 24 часа, 13 май 2010
  17. „Кризата ще продължи до края на 2009 г.", в. Капитал, 12 декември 2008
  18. вж напр. ст.н.с. Ангел Ангелов, Предизвикване на криза и приватизиране на науката и образованието, в. Култура, бр. 6, 19 февруари 2010, публикувано и на сайта на Indymedia България, 5 април 2010 – „"Реформата" засега не предвижда да се промени начинът, по който се управлява Академията, не се обсъжда промяна на устава, нито напр. зависимостта на институтите от Централното управление, не засилва потенциала на отделните звена. Тя цели съкращаване на научен персонал и сливане на институти, центрове и лаборатории.“
  19. http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=675&g=
  20. Георги Ангелов, Държавата поема контрола над БАН, в. Монитор, 6 май 2010
  21. Този път май наистина се закрива БАН, mediapool.bg, 5 май 2010
  22. ПРОТЕСТ – ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА БАН
  23. Петиция за спасяването на БАН, bgpetition.com
  24. Протест – Обръщение от общото събрание на БАН
  25. http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Обръщение 17 май 2010
  26. www.mediapool.bg
  27. www.duma.bg
  28. http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0080&g Петиция, 19.05.2010
  29. Финансист ще управлява парите на БАН, в. Дневник, 19 май 2010
  30. Велиана Христова, БАН спечели битката, в. Дума, 20 май 2010