Голям юс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.43.58.126 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Ред 20: Ред 20:
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.


=== Вижте още ===
=== Вижте също ===
* [[Носовки]]
* [[Носовки]]
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]]
* [[Списък на думите, писани с голяма носовка]]

Версия от 21:23, 30 март 2019

Кирилска буква Ѫ
Уникод (hex)
Главна: U+0468
Mалка: U+0469

Ѫ, ѫ или Голям юс, Голяма носовка е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в старобългарския език и съответстващите ѝ графеми в кирилицата и глаголицата. Буквата изразява носовия гласен звук [ɔ̃]н, ън).

Големият юс в старобългарския/доосвобожденчески правописи

Развой на големия юс в българските диалекти

Следният цариградски труд на хилендарския свещенослужител Иларион Стоянов от 1844 г. свидетелства за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на Османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.: „...много полезно бы было Български-тѣ списатели дабы ся свѣстили ѿ прелесть-тѫ, въ коѭ-то сѫ паднали! И дабы ѡбърнали вниманіе-то си да изслѣдватъ Българскі-атъ языкъ, не вече въ печатаны-тѣ цьрковны книгы, (кои-то сѫ исправени по Русско-то произношеніе), но въ кожены-тѣ стары рѫкописы, въ кои-то є погребенно сѫкровище-то на днешный-атъ Български языкъ.[1]. От тези редове се вижда и ранният облик на доосвобожденческия български правопис и употребата както на ѫ, така и на неговия йотиран вариант ѭ.

Развой на големия юс в българските диалекти

От почти всички български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в Солунския и Костурския говор все пак е запазен носовият изговор: "КъНде греНдеш, мило чеНдо?"("Кѫдє грѧдєшъ, мило чѧдо?")

Големият юс в правописа след Освобождението

Наричана и „широко ъ“ или „ъ-кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от 1945.

При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и, понастоящем, без езиков усет.

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. Православное оученіе или Сокращенно Хрістіанско Богословіе… преведено на Български… ѿ Священноинока Хилиндарскаго Іларіона Стоянова Еленчанина, въ Цариградѣ, 1844, стр. 222

Шаблон:Лингвистика-мъниче