Любаш: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На север и североизток долината на река [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десен приток на [[Ерма]]) я отделят съответно от планините [[Стража (планина)|Стража]] и [[Завалска планина|Завалска]], а на запад долината на река [[Светля (река)|Светля]] (десен приток на [[Струма]]) – от [[Ерулска планина]]. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината [[Черна гора (планина)|Черна гора]]. |
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в [[Брезнишка котловина|Брезнишката котловина]]. На север и североизток долината на река [[Ябланица (река)|Ябланица]] (десен приток на [[Ерма]]) я отделят съответно от планините [[Стража (планина)|Стража]] и [[Завалска планина|Завалска]], а на запад долината на река [[Светля (река)|Светля]] (десен приток на [[Струма]]) – от [[Ерулска планина]]. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината [[Черна гора (планина)|Черна гора]]. |
||
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината |
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината – до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх '''Любаш''' (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на [[България]] между водосборните басейни на [[Черно море|Черно]] и [[Егейско море]]. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища. |
||
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: [[Банище]], [[Бегуновци]], [[Брезнишки извор]], [[Гигинци]], [[Долна Секирна]], [[Кошарево]], [[Кривонос]], [[Лялинци]], [[Ребро (село)|Ребро]], [[Ръжавец]], [[Садовик]], [[Станьовци]]. |
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: [[Банище]], [[Бегуновци]], [[Брезнишки извор]], [[Гигинци]], [[Долна Секирна]], [[Кошарево]], [[Кривонос]], [[Лялинци]], [[Ребро (село)|Ребро]], [[Ръжавец]], [[Садовик]], [[Станьовци]]. |
||
По североизточното |
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа [[Перник]] – [[Брезник]] – [[Трън (град)|Трън]] – ГКПП „Стрезимировци“. |
||
== Вижте |
== Вижте също == |
||
* [[Списък на планините в България]] |
* [[Списък на планините в България]] |
||
Версия от 09:45, 31 март 2019
| Любаш | |
 Връх Любаш, заснет от село Лялинци | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Перник |
| Част от | Руйско-Верилска планинска редица |
| Най-висок връх | Любаш |
| Надм. височина | 1398,8 m |
| Подробна карта | |
 | |
Любаш (среща се и вариант Любата[1]) е планина в Западна България, във физикогеографската област Краище, област Перник, част от Руйско-Верилската планинска редица.
Планината е част от Руйско-Верилската планинска редица, като на югоизток склоновете и потъват в Брезнишката котловина. На север и североизток долината на река Ябланица (десен приток на Ерма) я отделят съответно от планините Стража и Завалска, а на запад долината на река Светля (десен приток на Струма) – от Ерулска планина. На югоизток чрез седловина висока 830 м се свързва с планината Черна гора.
В тези си граници от северозапад на югоизток дължината ѝ е около 15 км, а ширината – до 7 км. Билото на планината не е непрекъснато, а представлява отделно стърчащи куполообразни върхове, най-висок от които е връх Любаш (Момин двор, Плешивец, 1398,8 м), издигащ се в най-северната ѝ част. На юг от него височината ѝ постепенно намалява и на юг завършва с къси и ниски ридове. Изградена е от юрски варовици, които на повърхността са силно окарстени. През северната ѝ част, от запад на изток, преминава участък от главния вододел на България между водосборните басейни на Черно и Егейско море. Преобладаващите почви са канелените и светлокафявите горски. Част от склоновете ѝ са обрасли с петна от широколистна гора, а между горските масиви има обширни пасища.
В планината и по нейните склонове са разположени 12 села: Банище, Бегуновци, Брезнишки извор, Гигинци, Долна Секирна, Кошарево, Кривонос, Лялинци, Ребро, Ръжавец, Садовик, Станьовци.
По североизточното ѝ подножие, на протежение от 2,9 км преминава участък от второкласен път № 63 от Държавната пътна мрежа Перник – Брезник – Трън – ГКПП „Стрезимировци“.
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
- ↑ Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.86 – 89.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 295.
| |||||