Аристотелис Валаоритис: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 15: Ред 15:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livepedia.gr/index.php/Βαλαωρίτης_Αριστοτέλης | заглавие = Βαλαωρίτης Αριστοτέλης | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = livepedia.gr | цитат = | език = el| език-икона = да}}
{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.livepedia.gr/index.php/Βαλαωρίτης_Αριστοτέλης | заглавие = Βαλαωρίτης Αριστοτέλης | достъп_дата = | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = livepedia.gr | цитат = | език = el}}


[[Категория:Гръцки писатели|Валаоритис]]
[[Категория:Гръцки писатели|Валаоритис]]

Версия от 17:54, 31 март 2019

Аристотелис Валаоритис
Αριστοτέλης Βαλαωρίτης
гръцки писател

Роден
Починал
24 юли 1879 г. (55 г.)
Активен периодот 1847 г. до 1879 г.
Семейство
Подпис
Аристотелис Валаоритис в Общомедия
Паметник на Аристотелис Валаоритис в родното му място – Левкада

Аристотелис Валаоритис (на гръцки: Αριστοτέλης Βαλαωρίτης) е гръцки писател, поет, преводач и политик. Роден през 1824 г. в Левкада. Произхожда от семейството на борци срещу османската власт. Завършва Йонийската академия в Атина, завършва колеж в Женева, Швейцария, следва право в Париж и Пиза. През 1848 г. успешно завършва обучението си, дипломира се като бакалавър по право и се завръща в Гърция. През 1852 г. се жени за Елоизия Типалду; имат седем деца. През целия си живот се занимава активно с политика и е избиран неколкократно за депутат.

Считан е за един от основните представители в Революционната школа на гръцката литература. Творчеството му е богато и многопластово, лирично и силно повлияно от Дионисиос Соломос. Най-често творбите му са героични и революционни, изпълнени със свръхестествени елементи и алегории, клонящи към романтизма. В края на творческия си път се доближава до романтизма и Атинската школа. Пише есета и политически памфлети. Превежда „Езеро“ от Ламартин и части от „Ад“ на Данте.

Стихобирки: „Стихотворения“ (1847), „Възпоменателни песни“ (1850), „Госпожа Фросини“ (1859), „Атанасиос Дякос“ (1862) и „Фотинос“ (1879, недовършена).

Източници

Βαλαωρίτης Αριστοτέλης // livepedia.gr. (на гръцки)