Югославяни (народ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
Ред 24: Ред 24:
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 — в [[Централна Сърбия]].
На преброявантето на населението през [[1981]] г. най-много югославяни има в [[Сърбия]] (36%) и [[Босна и Херцеговина]] (26%). При преброяването от [[2002]] г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във [[Войводина]] и 30 840 — в [[Централна Сърбия]].


== Вижте още ==
== Вижте също ==
* [[Югославия]]
* [[Югославия]]
* [[Южни славяни]]
* [[Южни славяни]]

Версия от 18:55, 31 март 2019

Югославяни
Общ бройоколо 500 000
По местаСАЩ: 351 040 (2006)

 Сърбия: 80 721 (2002)
 Канада: 65 305 (2006)
 Черна гора: 1860 (2003)
 Словения: 527 (2002)
 Хърватия: 176 (2001)

 Аржентина: 60,000 – 80,000 (2005)
Езиксърбохърватски, Македонска редакция на българския
Религияглавно православие
Сродни групиИндо-европейци
Югославяни в Общомедия

Югославяните са така нареченият „седми народ“ на Титова Югославия.

През 1961 г. при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов „народ“ се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидиви на миналото.

Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 г., когато в СФРЮ са преброени 1219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Понеже като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации — сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим към южнославянските народи.

На преброявантето на населението през 1981 г. най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 г. в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721 души, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 — в Централна Сърбия.

Вижте също