Ветрино: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
== Население == |
== Население == |
||
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It6wTNZ1 | заглавие = „Справка за населението на село Ветрино, община Ветрино, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = bg |
Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6It6wTNZ1 | заглавие = „Справка за населението на село Ветрино, община Ветрино, област Варна, НСИ“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = webcitation.org | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-varna.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small> |
||
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване |
{{Демография/Численост на населението в България по години на преброяване |
||
Ред 54: | Ред 54: | ||
==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== |
==== Преброяване на населението през 2011 г. ==== |
||
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en |
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 28 декември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small> |
||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto; margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
|- bgcolor="#ececec" valign=top |
Версия от 19:32, 31 март 2019
Ветрино | |
Сградата на общината във Ветрино | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1040 души[1] (15 март 2024 г.) 20,7 души/km² |
Землище | 50,248 km² |
Надм. височина | 205 m |
Пощ. код | 9220 |
Тел. код | 05161 |
МПС код | В |
ЕКАТТЕ | 10865 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Варна |
Община – кмет | Ветрино Димитър Димитров (ГЕРБ; 2011) |
Ветрино в Общомедия |
Ветрино (до 1934 г. Ясъ̀ тепе) е село в Североизточна България.
То е административен център на община Ветрино, област Варна.
География
През общината минават магистрала „Хемус“, първокласният път Варна – София, второкласният път Айтос – Тервел, ЖП линията София – Варна, магистралният газопровод от Русия за Гърция и Турция (предстои общината да бъде газифицирана). В близост са летище Варна и пристанище „Варна-запад“, а самата община разполага със собствено селскостопанско летище. Село Ветрино е на около 45 км от двата областни центъра – Варна и Шумен. На територията на общината са изградени пет микроязовира.
Поминък
Ветрино е селскостопански район. От общата площ земеделски територии са 252 616 дка., от които обработваеми – 206 480 дка., горски територии 24 184 дка. Трайните насаждения заемат 2422 дка. Залага се предимно на растениевъдството, отглеждат се пшеница – 68 618 дка., ечемик – 25 306 дка., царевица – 22 481 дка., маслодаен слънчоглед – 38 607 дка. Въвеждат се нетрадиционни селскостопански култури като рапица, резене, лавандула и кориандър.
Развитие бележи пчеларството. Добре вирее гроздето – винено и десертно.
Частният сектор достига 90% от производството и услугите в района. Девет кооперации обработват 87 850 дка. земеделски площи, увеличават се арендаторите (около 30 души) и частните земеделски стопани и сдружения.
Околната среда е съхранена и чиста. Промишлени замърсявания не са отчетени. Общината разполага с почивна база в местността Дюза, край с. Невша и хижа Яйла, в околностите на с. Ягнило. В с. Габърница е изграден етнографски комплекс „Родна стряха“ и се развива селски туризъм.
История
През годините селището е носило последователно имената: Йъсъ тепе /1573/; Йъсъ тепе /1676/; Яс тепе /1762/; Ясъ-тепе; Ясъ тепе /1866/; Ветрино /1934/.
В околностите е върлувал турският хайдушки войвода Селих Мустафа.
На 27 октомври 1999 г. на първият тур е избран с убедително мнозинство първият демократичен кмет.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Етнически състав
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1062 | 100.00 |
Българи | 878 | 82.67 |
Турци | 12 | 1.12 |
Цигани | 4 | 0.37 |
Други | ? | ? |
Не се самоопределят | ? | ? |
Не отговорили | 163 | 15.34 |
Религии
православно християнство
Обществени институции
- Община Ветрино
- Училище „Христо Ботев“
- ОДЗ „Васил Левски“
Културни и природни забележителности
В района има една защитена местност: Голямата канара – карстов каньон с площ 33 ха. Опазват се карстовия каньон и местообитанията на белоопашатия мишелов и египетския лешояд. Запазени са редица културно-исторически забележителности като църквата „Свети Димитър“ и множество други църкви и параклиси, както и паметници на загинали войни.
Редовни събития
- Димитровден – сбор на с. Ветрино
Личности
- Иван Кенаров (р. 1930), художник
- Атанас Динев Маджаров (р. 1930 г. във Ветрино), актьор, завършил ВИТИЗ-София през 1953 г. играл на сцените на драматичните театри във Варна, Силистра, Плевен, Пловдив, Велико Търново и Шумен. Участва във филма „Краят на песента“. Починал на 27 април 1996 г.
Галерия
-
Училище „Христо Ботев“
-
Паметник на падналите за Освобождението
-
Красива къща в село Ветрино
-
Красива къща в село Ветрино
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Ветрино, община Ветрино, област Варна, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 28 декември 2016. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 декември 2016. (на английски)
Външни препратки
|