Фьодор Разколников: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-ru}} => {{lang|ru}}
м http(s) линк- в [] скоби; козметични промени
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang|ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]], той става първият извънреден и пълномощен представител на Съветския съюз в [[България|Царство България]].
'''Фьодор Фьодорович Разколников''' ({{Lang|ru|Фёдор Фёдорович Раско́льников}}) с рождено име ''(Фьодор Фьодорович Илин)'' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] военен и държавен деец. [[Дипломат]], [[писател]] и [[журналист]], той става първият извънреден и пълномощен представител на Съветския съюз в [[България|Царство България]].


== Биография ==
== Биография ==
Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в [[Санкт Петербург]], Русия, в семейството на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] с поръчителството на [[Вячеслав Молотов]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военноморско училище (1917).
Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в [[Санкт Петербург]], Русия, в семейството на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на [[КПСС|Партията на болшевиките]] с поръчителството на [[Вячеслав Молотов]] от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военноморско училище (1917).


След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал-лейтенант Пьотър Краснов и [[Александър Керенски]] към Санкт Петербург и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]].
След [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция в Русия]] е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в [[Октомврийска революция|Октомврийската революция (1917)]] при борбата срещу похода на генерал-лейтенант Пьотър Краснов и [[Александър Керенски]] към Санкт Петербург и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на [[Лев Троцки]] във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на [[РСФСР]].


По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).
По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на [[Волгоград|Царицин]] (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).


От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между
От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на [[СССР]] в [[Афганистан]] (1922), [[Естония]] (1930) и [[Дания]] (1933). При установяването на дипломатически отношения между
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938).
[[СССР]] и [[Царство България]] е пълномощен представител в София (1934-1938).


През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. Публикува открито писмо до [[Йосиф Сталин]], с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от [[НКВД]].
През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. Публикува открито писмо до [[Йосиф Сталин]], с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от [[НКВД]].


Фьодор Разколников е реабилитиран в СССР през 1963 г. В България неговата биография наред с тези на [[Йосиф Хербст]] и [[Кръстю Раковски]] е публикувана от проф. Филип Панайотов в книгата „И мъртвите ще проговорят“, УИ „Свети Климент Охридски“, С., 2004.
Фьодор Разколников е реабилитиран в СССР през 1963 г. В България неговата биография наред с тези на [[Йосиф Хербст]] и [[Кръстю Раковски]] е публикувана от проф. Филип Панайотов в книгата „И мъртвите ще проговорят“, УИ „Свети Климент Охридски“, С., 2004.


==Външни препратки==
== Външни препратки ==
* http://iliaganchev.blog.bg/politika/2011/12/12/fiodor-razkolnikov-otkrito-pismo-do-stalin-17-08-1939.865658
* [http://iliaganchev.blog.bg/politika/2011/12/12/fiodor-razkolnikov-otkrito-pismo-do-stalin-17-08-1939.865658 iliaganchev.blog.bg]


{{СОРТКАТ:Разколников, Фьодор}}
{{СОРТКАТ:Разколников, Фьодор}}
⚫
{{Превод от|ru|Раскольников, Фёдор Фёдорович|201202}}
[[Категория:Октомврийска революция]]
[[Категория:Октомврийска революция]]
[[Категория:Руски военни дейци]]
[[Категория:Руски военни дейци]]
Ред 37: Ред 38:
[[Категория:Отношения между Естония и Русия]]
[[Категория:Отношения между Естония и Русия]]
[[Категория:Починали в Ница]]
[[Категория:Починали в Ница]]

⚫
{{Превод от|ru|Раскольников, Фёдор Фёдорович|201202}}

Версия от 23:51, 31 март 2019

Фьодор Разколников
Фёдорович Раскольников
съветски дипломат
Роден
Починал
НаградиЧервено знаме
Фьодор Разколников в Общомедия

Фьодор Фьодорович Разколников (на руски: Фёдор Фёдорович Раско́льников) с рождено име (Фьодор Фьодорович Илин) е съветски военен и държавен деец. Дипломат, писател и журналист, той става първият извънреден и пълномощен представител на Съветския съюз в Царство България.

Биография

Фьодор Разколников е роден на 28 януари/9 февруари 1892 г. в Санкт Петербург, Русия, в семейството на свещеник. Завършва Санкт Петербургския Политехнически институт. Член на Партията на болшевиките с поръчителството на Вячеслав Молотов от 1910 г. Литературен сътрудник на в-к „Звезда“ в-к „Правда (1912-1914). Завършва Гардемаринското военноморско училище (1917).

След Февруарската революция в Русия е заместник-председател на Кронщтадтския съвет на военните моряци. Арестуван от Временното правителство и затворен в затвора „Кръстовете“. Освободен е на 13 октомври 1917 г. Участва в Октомврийската революция (1917) при борбата срещу похода на генерал-лейтенант Пьотър Краснов и Александър Керенски към Санкт Петербург и в Москва. Депутат в Учредителното събрание (1918). Комисар на Морския генерален щаб и заместник-комисар на Лев Троцки във флота (1918). По време на Гражданската война е командир на Волжката флотилия. Член на Революционния военен съвет на РСФСР.

По време на Чуждестранната военна интервенция в Русия на 26 декември 1918 г. попада в британски плен. Затворен е в „Брикстънския затвор“ (Лондон). Заменен е срещу пленени британски граждани в Русия. Командващ на Волжско-Каспийската военна флотилия. Участва в отбраната на Царицин (1919). Награден е два пъти с Орден „Червено знаме“. Командващ на Балтийския военен флот (1921).

От 1921 г. е на дипломатическа работа. Посланик на СССР в Афганистан (1922), Естония (1930) и Дания (1933). При установяването на дипломатически отношения между СССР и Царство България е пълномощен представител в София (1934-1938).

През април 1938 г. напуска поста си и заминава за Берлин. Установява се във Франция, от където пише протестното си писмо „Как ме направиха враг на народа“ до вестник „Последни новини“. Публикува открито писмо до Йосиф Сталин, с което протестира срещу репресивната сталинска политика. Според официалната версия умира от пневмония. Разпространено е твърдението, че е убит от НКВД.

Фьодор Разколников е реабилитиран в СССР през 1963 г. В България неговата биография наред с тези на Йосиф Хербст и Кръстю Раковски е публикувана от проф. Филип Панайотов в книгата „И мъртвите ще проговорят“, УИ „Свети Климент Охридски“, С., 2004.

Външни препратки


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Раскольников, Фёдор Фёдорович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фьодор_Разколников&oldid=9386821“.