Оксид: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 03:29, 1 април 2019

Оксид (остаряло окис) се нарича всяко двуелементно химично съединение на кислорода с друг химичен елемент, в което кислородът е в -2 степен на окисление.^[1]^[2] Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.

Кислородните съединения на флуора не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са пероксидите, супероксидите и озонидите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.

Наименование

Според Номенклатурата на Международния съюз за чиста и приложна химия имената на оксидите се образуват по следния начин: първата дума е българското наименование на първия химичен елемент с присъединено накрая окончание -ев, -ен, -ов. Втората дума е латинското наименование на втория елемент с окончание -ид. Например СО се произнася въглероден оксид. Ако в съединението съществува долен индекс, за него се ползват представки, които произлизат от гръцките числителни имена: 1 – моно, 2 – ди, 3 – три, 4 – тетра, 5 – пента, 6 – хекса, 7 – хепта и така нататък.^[3]

Видове оксиди

Оксидите биват основни, амфотерни, киселинни и неутрални.

Основни оксиди образуват s-елементите с метален характер, p-елементите с метален характер в нисшите им степени на окисление, d- и f-елементите с двойствен характер в нисшите им степени на окисление.
Амфотерни оксиди съответстват на p-елементи с двойствен характер и d- и f-елементи в междинните им степени на окисление.
Киселинни оксиди образуват p-елементите с неметален характер и d-елементите във висшата си степен на окисление.
Неутрални оксиди (несолеобразуващи) образуват p-елементите с неметален характер, които не взаимодействат с вода, основи и киселини и не им съответстват хидроксиди и кислородсъдържащи киселини.

На практика е по-лесно, на основните оксиди съответстват основни хидроксиди, тоест към оксида като се прибави вода се получава основа. Киселинни оксиди са тези, при които като се присъедини вода се получава киселина.

Трябва да се отбележи, че в Периодичната система металите се намират отляво на линията Бор-Астат, неметалите са отдясно, а по линията са разположени амфотерните елементи.

S-елементи са IA, IIA
P-елементи са IIIA – VIIIA
D-елементи са IБ – VIIIБ
F-елементи са лантанидите и актинидите

Някои примери на оксиди

Име	Формула	Находище/Употреба
Вода (диводороден оксид)	H₂O	Универсален разтворител
Силициев диоксид	SiO₂	пясък, кварц
Железен оксид	Fe₃O₄	ръжда
Въглероден диоксид	CO₂	Една от съставките на атмосферата и продукт на биологични процеси

Източници

↑ Foundations of College Chemistry, 12th Edition
↑ IUPAC. NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005 // www.iupac.org. p. 84 – 94. (на английски)
↑ Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев. Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005 // www.researchgate.net. с. 6 – 7.

Шаблон:Неорганична химия-мъниче

[1] Foundations of College Chemistry, 12th Edition

[IUPAC-2] IUPAC. NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005 // www.iupac.org. p. 84 – 94. (на английски)

[Rgate-3] Иван Дуков, Мария Атанасова, Александър Захариев. Номенклатура на координационните съединения: препоръки по IUPAC 2005 // www.researchgate.net. с. 6 – 7.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 [[File:Rust screw.jpg|thumb|Оксиди, като например железният оксид или [[ръжда]], която се състои от Fe<sub>2</sub>O<sub>3</sub>·''n''H<sub>2</sub>O и FeO(OH), Fe(OH)<sub>3</sub>), се образува когато [[кислород]]ът реагира и се комбинира с други елементи]]
-'''Оксид''' (остаряло '''окис''') се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref><ref name="IUPAC">{{cite web|url=https://old.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf|title=NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005|publisher=www.iupac.org|author=[[IUPAC]]|pages=84 – 94|lang=en|lang-icon=yes}}</ref> Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
+'''Оксид''' (остаряло '''окис''') се нарича всяко двуелементно [[химично съединение]] на [[кислород]]а с друг [[химичен елемент]], в което кислородът е в -2 [[степен на окисление]].<ref>Foundations of College Chemistry, 12th Edition</ref><ref name="IUPAC">{{cite web|url=https://old.iupac.org/publications/books/rbook/Red_Book_2005.pdf|title=NOMENCLATURE OF INORGANIC CHEMISTRY IUPAC Recommendations 2005|publisher=www.iupac.org|author=[[IUPAC]]|pages=84 – 94|lang=en}}</ref> Повечето елементи в земната кора са оксиди, образувани при взаимодействие на кислорода с други елементи.
 Кислородните съединения на [[флуор]]а не са оксиди, тъй като флуорът е по-електроотрицателен от кислорода и по тази причина кислородът в тях има положителна степен на окисление. Други двуелементни съединения на кислорода, които не са оксиди, са [[пероксид]]ите, [[супероксид]]ите и [[озонид]]ите – в тях кислородът има отрицателна, но по-ниска от -2 степен на окисление.