Разлика между версии на „Чай“

Направо към навигацията Направо към търсенето
244 байта изтрити ,  преди 1 година
м
{{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м (fixlink)
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
| общомедия =
}}
'''Чаят''' ({{lang|zh|на=от|茶}}) е [[безалкохолна напитка]], получена чрез сваряване или запарване на обработени и ферментирали листа от [[Чай (растение)|чаен храст]] (''Camellia sinensis''). Той е най-консумираната напитка в света след [[вода]]та.<ref name="Macfarlane">{{cite book | first = Alan | last = Macfarlane | coauthors = Iris Macfarlane | title = The Empire of Tea | publisher = The Overlook Press | isbn = 1-58567-493-1 | page = 32 | year = 2004 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Чаят има освежаващ, леко горчив и тръпчив вкус.<ref name="ody">{{cite book | first = Penelope | last = Ody | title = Complete Guide to Medicinal Herbs | publisher = Dorling Kindersley Publishing | location = New York, NY | year = 2000 | page = 48 | isbn = 0-7894-6785-2 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Съществуват 6 основни разновидности на чая – [[бял чай|бял]], [[жълт чай|жълт]], [[зелен чай|зелен]], [[улонг]] (улун), [[черен чай|черен]] и [[пу-ер]].<ref name="Tea types and tea varieties">{{cite web | url = http://www.starchefs.com/features/tea/html/types.shtml | title = Tea types and tea varieties | publisher = Starchefs.com | accessdate = 15 юли 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> От тях най-разпространени са белият, зеленият, улонг и черният чай. Всички разновидности се получават от едно и също растение и основната разлика между сортовете е в начина на обработката на листата. В случая с белия чай има особености и в отглеждането на растението.
 
Чай се нарича също напитката (отварата), приготвена от различни части на други растения (цветове, листа, плодове, напр. ''липов чай''). Напитката се нарича [[билков чай]], когато растението има лечебни свойства.
 
== Наименование ==
Наименованието на чая в повечето езици, включително и в [[български език|българския]], произлиза от китайската дума 茶. В различните [[китайски езици]] тя има различно произношение, поради което в некитайските езици думата е навлязла в две различни форми.<ref>{{cite web | title = The World Atlas of Language Structures Online | contribution = Feature/Chapter 138: Tea | first = Östen | last = Dahl | publisher = Max Planck Digital Library | url = http://wals.info/feature/138 | accessdate = 4 юни 2008 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
В най-разпространените китайски езици, включително в [[мандарин]] и [[кантонски език|кантонски]], 茶 се произнася „ча“. От тази форма произлиза българското „чай“, както и наименованието на напитката на много други езици, включително на [[Хиндустани|хинди/урду]], [[арабски език|арабски]], [[бенгалски език|бенгалски]], [[персийски език|персийски]], [[португалски език|португалски]], [[руски език|руски]] и [[японски език|японски]].
 
== История ==
[[Чай (растение)|Чаеното растение]] произхожда от областите в [[Източна Азия|Източна]] и [[Южна Азия]] и се предполага, че родината му са териториите в северната част на [[Бирма]] и [[китай]]ските провинциите [[Юнан]] и [[Съчуан]].<ref>{{Cite book | last=Yamamoto | first=T | last2=Kim | first2=M | last3=Juneja | first3=L R | year=1997 |isbn=0849340063| title=Chemistry and Applications of Green Tea | publisher=CRC Press|page=4| lang en| }}</ref> Пиенето на чай в [[Китай]] вероятно започва по време на династията [[Шан]] (1600 – 1046 пр.н.е.), първоначално за лечебни цели.<ref name="storyoftea">{{cite book|author1=Mary Lou Heiss|author2=Robert J. Heiss|title=The Story of Tea: A Cultural History and Drinking Guide|url=http://books.google.com/books?id=gxCBfNmnvFEC&pg=PT31|date=23 март 2011|publisher=Random House|isbn=978-1-60774-172-5|page=31||lang=en|lang-icon=yes}}</ref> По-късно, при управлението на династията [[Цин (3 век пр.н.е.)|Цин]] (221 – 206 пр.н.е.), чаят придобива по-широко разпространение, но популярност като тонизираща напитка придобива по време на династията [[Тан]] ([[618]] – [[907]] г.). През този период чаят става известен и в съседните страни – [[Корея]], [[Япония]], [[Монголия]] и [[Виетнам]]. Чаят е напитка консумирана и в двора на [[Чингис хан]], а след смъртта му и приемането на будизма в [[Монголия]] е въведен като свещена напитка от [[Хубилай хан]].
[[Файл:Catherine of Braganza, Queen of England.jpg|мини|[[Катарина де Браганса]], кралица на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]] (1638 – 1705)]]
[[Файл:Tee Seeger Hannover 2011.jpg|мини|Магазин за чай в Хановер, основан през 1743 г.]]
В Европа първоначално има различни мнения за това, дали чаят е здравословна или вредна напитка, но надделяват привържениците му. Най-ревностният и известен защитник на новата напитка е холандският лекар [[Корнелиус Бонтекое]] (''Cornelius Bontekoe''), който през [[1679]] г. публикува обширен [[трактат]] на тази тема. В него той препоръчва здравите всеки ден да пият такива количества чай, колкото могат да отделят техните [[Бъбрек|бъбреци]]. На болните предлага, след подходящо привикване, да пият по 200 чаши на ден. Според сегашните културолози Бонтекое пропагандира чая по нареждане на Нидерландската източноиндийска компания и получава за това съответно заплащане.<ref>Tom Standage: ''Sechs Getränke, die die Welt bewegten''. 2006, S. 170</ref><ref>Oeconomische Encyclopädie von Johann Georg Krünitz: ''Artikel Thee''</ref>
 
В Англия чаят е въведен в кралския двор през [[1662]] г. от [[Катарина де Браганса]] (''Catarina de Bragança''), която се смята за основателка на британската чаена традиция. Тя е от [[Португалия|португалски]] произход и познава напитката, която е известна на португалските мисионери и търговци още от [[16 век]]. Португалците засаждат чаеното растение на [[Азорски острови|Азорските острови]], откъдето произведеният чай се доставя в континентална [[Португалия]]. В [[Лондон]] първият магазин за чай се открива през [[1717]] г. от търговеца Томас Туайнинг (''Thomas Twining''), основателят на чаената компания ''[[Twinings]]''. Появяват се и други нововъведения – т.н. чаени градини и паркове с осветени пътеки, музикални павилиони и сергии за чай и закуски.<ref>{{икона|de}}Tom Standage: ''Oeconomische Encyclopädie''. S. 175 f.</ref> Но чаят остава скъп, няма широка консумация и представлява луксозна напитка, която се предлага по специални поводи. Във [[Великобритания]] и [[Ирландия]] той се превръща в ежедневна напитка за всички слоеве на обществото едва към края на [[19 век]].<ref name=Lysaght>{{cite journal|author=Lysaght, Patricia|title=When I makes Tea, I makes Tea: the case of Tea in Ireland|journal=Ulster Folklife|volume= 33|year= 1987|pages=48 – 49||lang=en|lang-icon=yes}}</ref>
 
В [[Германия]] чаят се внася за първи път в средата на [[17 век]]. Той се доставя от Нидерладия в съседната на нея германска област Източна [[Фризия]] (''Ostfriesland''), където по-късно се развива собствена чаена церемония. Първият в Германия магазин за чай се открива в [[Хановер]] през [[1743]] г. Магазинът съществува и днес и носи името на своя основател Фридрих Якоб Зеегер (''Friedrich Jacob Seeger''). През 1778 г. пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], воден от икономически съображения, се опитва да забрани чуждоземната напитка и да я премахне от немския пазар, но среща силна съпротива от нейните привърженици в Източна Фризия.<ref name="Kultur">Wolfgang Hase: [http://www.kulturportalnordwest.de/index.php?option=com_content&view=article&id=75:tee-fuer-ostfriesland-die-koeniglich-preussische-asiatische-compagnie&catid=116:ostfrkeessentrinken&Itemid=16 ''Tee für Ostfriesland: die „Königlich-Preußische Asiatische Compagnie“'']</ref> През [[1780]] г., когато Британия налага търговско ембарго на Холандия, много холандски търговци се заселват в Източна Фризия и холандските търговски кораби плават под неин флаг. Това води до още по-голяма популярност на чая в северните райони на Германия. Напитката става модна и присъства в литературните салони и при обществени срещи.<ref name="avita"/>
<ref name=genik />
 
Герой на втората легенда е индийският монах [[Бодхидхарма]]. Той емигрирал от Индия в Китай и основал там [[Будизъм|будистката]] школа „Чан“, позната в света в японския си превод „[[Дзен]]“. В планината Суншан монахът създал един от най-известните в днешно време манастири – манастира [[Шао Лин]]. Като учил монасите на [[медитация]], поискал да им демонстрира, че в това състояние на духа и тялото можел девет години да съзерцава една стена, но още на втората нощ заспал. Когато се събудил, ядосал се много от това, че не се е справил, откъснал клепачите си и ги стъпкал, за да не заспи никога повече. Според легендата от стъпканите клепачи поникнало чаено дръвче, с което се свързва и обяснението, защо йероглифът за клепач е идентичен с този за чай.<ref name=genik>{{cite web | url = http://genik.eu/index.php/tea-history | title = История на чая | accessdate = 27 септември 2013 | lang = bg | lang-icon = yes }}</ref>
 
== Технология ==
[[Файл:Tea Plantation in Southern India.jpg|мини|Чаена плантация в Южна Индия]]
 
''[[Чай (растение)|Camellia sinensis]]'' е вечнозелено растение, отглеждано главно в тропичните и субтропични области.<ref name="hort.purdue" /> Някои сортове понасят и мек умерен климат и се отглеждат, макар и в ограничен мащаб, в северни райони, като [[Пембрукшър]] в [[Уелс]]<ref>{{cite web | last = Turner | first = Robin | year = 2009 | url = http://www.walesonline.co.uk/news/wales-news/2009/10/03/duo-plant-tea-in-wales-91466-24840816/ | title = Duo plant tea in Wales | publisher = WalesOnline | accessdate = 18 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> или в щата [[Вашингтон (щат)|Вашингтон]].<ref>{{cite web | publisher = WSCPR.org | year = 2006 | url = http://69.93.14.225/wscpr/LibraryDocs/Tea.pdf | title = Tea | format = PDF | accessdate = 18 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Обикновено чаените растения изискват осма [[зона на студоустойчивост]] или по-топъл климат, както и поне 1300&nbsp;mm годишни валежи, като предпочитат [[Киселинност на почвата|кисели почви]].<ref>{{cite book |title = Camellias: A Practical Gardening Guide | last = Rolfe | first = Jim | coauthors = Yvonne Cave | year = 2003 | publisher = Timber Press | isbn = 0881925772 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Традиционно в Китай се смята, че висококачествен чай се добива при по-голяма надморска височина, около 1500&nbsp;m, тъй като така растенията се развиват по-бавно и листата им придобиват по-добър вкус.<ref>{{cite book | title = Tea Cuisine: A New Approach to Flavoring Contemporary and Traditional Dishes | last = Pruess | first = Joanna | year = 2006 | publisher = Globe Pequot | isbn = 1592287417 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Чаените растения се отглеждат от семена или издънки. Реколтата може да се събира около 3 години след засаждането, а растенията започват да дават семена след 4 до 12 години.<ref name="hort.purdue">{{cite web | url = http://www.hort.purdue.edu/newcrop/duke_energy/camellia_sinensis.html | title = Camellia Sinensis | publisher = Purdue University Center for New Crops and Plants Products | accessdate = 27 септември 2013 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Оставено без грижи, чаеното растение израства в дърво с височина до 16&nbsp;m,<ref name="hort.purdue" /> но култивираните растения се подрязват до височина около 1&nbsp;m, за да се улесни събирането на реколтата.<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2010 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/585098/tea | title = Tea production | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 27 септември 2013 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> При брането се откъсват само крайните 3 – 5&nbsp;cm от листата. Тези върхове израстват отново на всеки 7 до 15 дни през сезона на активен растеж, като се смята, че по-бавнорастящите листа имат по-добър вкус.<ref name="hort.purdue"/>
 
В производството на чай се използват две основни разновидности на чаеното растение – ''C. sinensis sinensis'' и ''C. sinensis assamica''. В рамките на тези два подвида има множество сортове, класифицирани обикновено според размера на листата. Трите основни групи са асамски чай (с най-големи листа), китайски чай (с най-малки листа) и камбод (с междинен размер на листата).<ref>{{cite book | last = Mondal | first = T.K | year = 2007 | contribution = Tea | editor-last = Pua | editor-first = E.C. | editor2-last = Davey | editor2-first = M.R. | title = Biotechnology in Agriculture and Forestry | location = Berlin | publisher = Springer | volume = 60: ''Transgenic Crops V'' | pages = 519 – 535 | isbn = 3540491600 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
=== Обща обработка ===
111 948

редакции

Навигация