Топлопроводимост: Разлика между версии
Прецизирах понятията топлообмен и топлопроводност. |
Прецизирах понятията топлообмен, топлопроводност. Добавих препратки към съответните статии, а също така към статията за конвекция. |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Топлопроводимост'''<ref>„Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992</ref> (или '''топлопроводност'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН</ref>) е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича [[термично съпротивление]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно тяло |
'''Топлопроводимост'''<ref>„Речник на научните термини“, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, Издателство „П. Берон“, София, 1992</ref> (или '''топлопроводност'''<ref>„Енциклопедия А-Я“, 1974 г., БАН</ref>) е свойство на материята да пренася [[топлина]]. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича [[термично съпротивление]]. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно и също тяло чрез топлопроводност е един от видовете [[топлообмен]]. При топлопроводността преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска [[температура]] единствено чрез обмен на енергия между градивните частици (атоми, молекули, йони). За разлика от топлопроводността, при [[Конвекция|конвекцията]] топлообменът става чрез движение на веществото на средата. Металите са с много висока топлопроводимост, като [[сребро]]то е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва [[алуминий]]. Обратно, лошите топлопроводници се наричат [[топлоизолатор]]и, като например стъкло, дърво, пластмаса, [[стиропор]], въздух и др. |
||
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с ''коефициент на топлопроводност''. |
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с ''коефициент на топлопроводност''. |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Топлоизолация]] |
* [[Топлоизолация]] |
||
*[[Топлообмен]] |
|||
*[[Конвекция]] |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 20:52, 1 април 2019
Топлопроводимост[1] (или топлопроводност[2]) е свойство на материята да пренася топлина. Обратното свойство – да възпрепятства преноса на топлина, се нарича термично съпротивление. Пренасянето на топлина от по-топлите към по-студените части на едно и също тяло чрез топлопроводност е един от видовете топлообмен. При топлопроводността преносът на топлина се извършва от областта с по-висока към областта с по-ниска температура единствено чрез обмен на енергия между градивните частици (атоми, молекули, йони). За разлика от топлопроводността, при конвекцията топлообменът става чрез движение на веществото на средата. Металите са с много висока топлопроводимост, като среброто е с най-висока. Поради цената му то не се използва като топлопроводник, а най-често се използва алуминий. Обратно, лошите топлопроводници се наричат топлоизолатори, като например стъкло, дърво, пластмаса, стиропор, въздух и др.
Различните вещества имат различна топлопроводност. Топлопроводимостта се определя само за еднородни материали. Тя се характеризира с коефициент на топлопроводност.
Коефициент на топлопроводност
Способността на веществата да провеждат топлина се характеризира с т. нар. коефициент на топлопроводност. Означава се с гръцката буква ламбда λ. Това е количеството топлина, което преминава през материал с дебелина 1 m, през площ 1 m², за време 1 s, при разлика в температурите (температурен градиент) 1 К. В системата SI коефициентът λ има дименсия [W.m-1.K-1]. Колкото по-ниска е стойността на коефициента, толкова по-добър топлоизолатор е материалът, и обратно. Прието е материалите с коефициент, по-нисък от 0,25 W/m.K, да се смятат за топлоизолатори.
Примери и опити
Върху метална пръчка с помощта на парафин закрепяме габърчета. След това загряваме пръчката от единия ѝ край. Виждаме как постепенно парафинът се разтопява и кабарчетата започват да падат. Най-напред падат тези, които са най-близо до нагретия край на пръчката, а след това последователно и всички останали. Това показва, че топлината, получена от пламъка на спиртната лампа, постепенно се пренася от горещия към студения край на пръчката.