Джон Маккрей: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
Ред 76: Ред 76:
* {{икона|en}} [http://www.english.emory.edu/LostPoets/ Изгубените поети на Великата война] – за поезията през Първата световна война.
* {{икона|en}} [http://www.english.emory.edu/LostPoets/ Изгубените поети на Великата война] – за поезията през Първата световна война.


{{DEFAULTSORT:Маккрей, Джон}}
{{СОРТКАТ:Маккрей, Джон}}
[[Категория:Канадски писатели]]
[[Категория:Канадски писатели]]
[[Категория:Канадски художници]]
[[Категория:Канадски художници]]

Версия от 20:45, 2 април 2019

Джон Александър Маккрей
John McCrae
канадски поет, писател, художник, военен лекар

Роден
Починал
28 януари 1918 г. (45 г.)

Учил вУниверситет на Торонто[1]
Работил вУниверситет „Макгил“
Семейство

Уебсайт
Джон Александър Маккрей в Общомедия

Подполковник Джон Александър Маккрей (на английски: John Alexander McCrae; 30 ноември 1872 – 28 януари 1918) е канадски поет, писател, художник, участник в Първата световна война, лекар и хирург по време на Второто сражение при Ипър (Второ Фландърско сражение) през 1914 г. Той е най-известен със своята военна мемориална поема Във Фландърските полета (In Flander Fields)

Биография

Къщата на Джон Маккрей в Гуелф

Маккрей е роден в Гуелф, Онтарио и е внук на шотландски имигранти. Учи в Гуелфския колегиален университет, става член на военния полк в Гуелф. През 1893 г. завършва Кралския военен колеж на Канада със специалност артилерист, произведен е в чин капитан.

Същевременно Маккрей работи за своята бакалавърска степен в Университета на Торонто през 1892 – 93. Налага му се да прекъсне своето обучение там поради честите проблеми с астмата си.

Той е член на полка в Торонто Собствените пушки на кралицата в Канада, докато учи в тамошния университет. По това време е издигнат в капитан и командва ротата.

Измежду другите документи в къщата на Маккрей в Гуелф се намира и писмо, което той пише на 18 юни 1893 до Лаура Кейнс, докато учи за артилерист в Кралския военен колеж на Канада в Кингстън, Онтарио. В писмото Маккрей пише: "... Имам прислужник... Доста елегантно място е всъщност... Моите прозорци гледат към залива и са близо до водата; в порта има доста кораби в момента, а реката изглежда много красиво."

Той става магистър по английски и математика през 1894 в Селскостопанския колеж. [2]

Джон Маккрей се завръща в Университета в Торонто и завършва своята бакалавърска степен. Той по-късно учи медицина. Докато учи в университета Маккрей се включва в братството „Зета Пси“ и публикува своите първи поеми.

Докато е в медицинското училище, той дава уроци на други студенти, за да успее да плати собственото си обучение. Две от неговите ученички са сред първите жени доктори в Онтарио. [3]

Маккрей завършва своята лекарска специализация в болница „Робърт Гарет“, дом за възстановяващи се деца в Балтимор, Мериленд. [4]

През 1902, той е назначен за патолог в Монреалската болница, а след това също става и асистент-патолог в Кралската болница „Виктория“ в Монреал. През 1904 г. е назначен за лекарски сътрудник в същата болница. По-късно същата година заминава за Англия, където учи няколко месеца и става член на Кралския колеж на лекарите.

През 1905 г. Маккрей започва своята практика, въпреки че продължава да чете лекции в няколко болници. Назначен е за патолог в Монреалската болница за бебета и бездомни деца през 1905. През 1908 работи като лекар в Кралската болница „Александра“ за инфекциозни болести.

Джон Маккрей през 1912 г., облегнал се на слънчев часовник.

През 1910 той придружава лорд Грей, генерал-губернатор на Канада, на кану пътуване до залива Хъдсън, при което Маккрей служи като лекар на експедицията.

Той работи и в артилерийските части по време на Втората Бурска война и след неговото завръщане е назначен като професор по патология в университета във Вермонт, където преподава до 1911 г. Маккрей също преподава и в университета Макгил в Монреал, Квебек.

Когато Обединеното кралство обявява война на Германската империя в началото на Първата световна война, Канада като част от Британската империя също обявява война. Маккрей е назначен като полеви хирург в канадската артилерия и е начело на полева болница по време на битката при Ипр през 1915 г. Приятелят и предишен студент на Маккрей Алексис Хелмър е убит в битката и неговото погребение представлява вдъхновението, повлияло на Маккрей да напише своята най-известна творба „Във Фландърските полета“ („In Flander Fields“), написана на 3 май 1915 и публикувана за пръв път в списание „Пънч“ („Punch“).

На 1 юни 1915 на Маккрей му е заповядано да се оттегли от артилерията, за да създаде канадската основна болница номер 3 в близост до Булон сюр Мер, Западна Франция. К.Л.К. Алисън рапортува, че Маккрей "съвсем невоенно [ми] каза какво мисли за това да бъде изпратен в болницата и да бъде отделен от неговите обичани оръдия. Последните му думи към мен бяха: „Алисън, всичките проклети доктори на света няма да спечелят тази война – това, от което се нуждаем, са повече войници.“" [5]

Поемата Във Фландърските полета се появява анонимно в списание „Punch“ на 8 декември 1915 г., но през същата година Маккрей е обявен за нейния автор. Стихът веднага става един от най-известните поеми през войната и е използван в безброй кампании за набирания на средства. Творбата се превежда на много езици (на латински например заглавието е „In agro belgico“). „Във Фландърските полета“ е издадена с голям успех и в САЩ.

За осем месеца болницата, където Маккрей служи, представлява редица палатки, наречени „дурбар“ (дарени от управителя на индийското княжество Бопал и докарани с кораби от Индия), но след наводнения, бури и мраз болницата е преместена през февруари 1916 в Йезуитския колеж в Булон сюр Мер.

Погребението на Джон Маккрей

Маккрей, вече известено име, говори за своята неочаквана слава с известно количество хумор, желаейки "да печатат „Във Фландърските полета“ правилно – това никога не се случва в днешно време", но (както пише неговия биограф) „той се задоволяваше с това, че поемата дава възможност на хората да видят къде лежи техния дълг.“ [6]

На 28 януари 1918, докато все още командва болницата, Маккрей умира от пневмония. Той е погребан с всички почести [7] в отделението в гробището на Вимерукс на Федерацията на военните гробове, само на няколко километра по брега от Булон сюр Мер. Конят на Маккрей „Бонфайър“ (Bonfire) води процесията. Надгробният камък на Джон Маккрей е поставен легнал, както са и всички останали поради песъчливата почва .

Завет

Гробът на Джон Маккрей

Маккрей е съавтор, заедно с Дж. Г. Адами, на медицинската книга „Ръководство по патология за студентите по медицина“ (1912, 2-ро издание 1914). Той е и брат на д-р Томас Маккрей, професор по медицина в медицинското училище „Джон Хопкинс“ в Балтимор и близък сътрудник на сър Уилям Ослър, известен канадски доктор.

Няколко институции са наречени на името на Маккрей в негова част. Четири училища в Онтарио носят неговото име. В сегашния Военен музей на Канада има галерия със специални изложби, наречена „Галерията на подполковник Джон Маккрей“. В родният му град се намира неговата къща-музей.

В Ипр, град в Белгия, има музей, наречен „Във Фландърските полета“ [8], а също и снимка, и биографичен мемориал в чест на Маккрей в църквата „Св. Джордж“ в същия град.

Източници

Външни препратки