Мелитон Кантария: Разлика между версии
м интервал |
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
* Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты |
* Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Кантария, Мелитон}} |
||
[[Категория:Грузинци]] |
[[Категория:Грузинци]] |
||
[[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] |
[[Категория:Съветски военни дейци от Втората световна война]] |
||
Версия от 00:47, 3 април 2019
| Мелитон Кантария მელიტონ ქანთარია | |
| съветски военен | |
 | |
| Роден |
5 октомври 1920 г.
Джвари, Грузия |
|---|---|
| Починал | 27 декември 1993 г.
|
| Погребан | Грузия |
| Партия | КПСС |
| Активен период | от 1940 г. |
| Награди | Червено знаме Орден „Ленин“ Герой на Съветския съюз |
| Мелитон Кантария в Общомедия | |
Мелитон Варламович Кантария (на грузински език: მელიტონ ქანთარია, на руски език: Мелитон Варламович Кантария) е грузински съветски червеноармеец, сержант, разузнавач.
Биография
Роден е на 5 октомври 1920 г. в грузинското село (дн. град) Джвари. До призоваването му в Червената армия през 1940 г. работи в местния колхоз.
Участва в боевете на Втората световна война от декември 1941 г. Разузнавач в 756-ти стрелкови полк, 150-та стрелкова дивизия на 3-та ударна армия от I-ви Белоруски фронт.
Знаме на победата
По заповед на лейтенант Алексей Берест заедно със сержант Михаил Егоров забива Знамето на победата на покрива на Райхстага по време на битката за Берлин.
В Райсхтага се укрепени немски войници, по-голяма част от които елитни СС бойци. Отбраняват се ожесточено. Когато до Райхстага остават 80 – 100 метра, сержант Егоров, младши сержант Кантария, и лейтенант Алексей Берест, пропълзяват в зданието и развяват Червеното знаме от етажите на сградата. Въодушевени от това, червеноармейците стремително атакуват противника и нахлуват в Райхстага. Сражавали се за всеки етаж, всяка стая и етажна площадка. Червеното знаме е поставено на купола на зданието на 1 май. То е обявено за официалното Знаме на победата.
След войната
След войната работи като директор на магазин. Депутат във Върховния съвет на Абхазката АССР. С указ на президиума на Върховния съвет на СССР е награден със Звание „Герой на Съветския съюз“ и Орден „Ленин“ (1946). По време на абхазко-грузинския конфликт през септември 1993 г. е принуден от сепаратистите да напусне родината. Установява се в Москва, където скоро почива.
Източници
- Герои Советского Союза: Краткий биографический словарь. Т.1. М., Воениздат, 1987.
- Егоров и Кантария. А третий лишний?, сайт в. Российской газеты