Мугдат Джамия

Мугдат Джамия, 2011 г.

Мугдат Джамия (на турски: Muğdat Camisi) е голяма джамия в град Мерсин, Турция. Наречена е така по името на Мигдат ибн Амр ал-Бахрани, един от ранните мюсюлмани.

Местоположение

Джамията е построена в квартал Йенишехир, Мерсин (36°46′57.31″ с. ш. 34°36′04.92″ и. д.36.782586° с. ш. 34.601367° и. д.36.782586, 34.601367). Намира се на около триста метра от брега на Средиземно море, в непосредствена близост от крайбрежния парк на Мерсин и Морския музей в града. Общата площ, включваща и двора, е 7900 м², а основата на сградата е с площ 3070 м².

Сградата

Първата копка за джамията е направена през 1988 година, а е завършена през 1998 година. Джамията е издържана в османски архитектурен стил.

Мугдат Джамия има общ капацитет 5500 души. Това я прави най-голямата джамия в Мерсин и третата най-голяма джамия, строена по времето на Турската република. Тя е и една от трите джамии в Турция с по шест минарета (поначало е имала четири минарета, и още две са пристроени впоследствие). Височината на минаретата е 81 метра. На всяко минаре има по три балкона (шерефе, на турски: şerefe).

Джамията е архитектурен комплекс по модела на традиционните османски джамии. В допълнение към религиозните служби, към джамията функционират конферентна зала, библиотека, къща за гости и здравен пункт. На партера има супермаркет.

Галерия

• 
  Поглед от югоизток
• 
  Вътрешността на джамията
• 
  Главният купол
• 
  Витраж над южния вход
• 
  Фасадата от североизток

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Muğdat Mosque в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​