Николай Светлев: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:) |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
* [http://choveshkata.net/blog/?page_id=106 "Последният еднорог" от Питър С. Бийгъл] |
* [http://choveshkata.net/blog/?page_id=106 "Последният еднорог" от Питър С. Бийгъл] |
||
{{ |
{{СОРТКАТ:Светлев, Николай}} |
||
[[Категория:Български писатели-фантасти]] |
[[Категория:Български писатели-фантасти]] |
Версия от 09:46, 3 април 2019
Николай Светлев | |
Роден | 13 ноември 1953 г. София |
---|---|
Жанр | апокалиптична фантастика, фентъзи, криптоистория |
Николай Светлев е български писател, редактор, журналист и издател. Основател на издателство „Светра“.
Дейност и творчестно
Фантастичните романи на Николай Светлев от "Трилогия за Доброто и Злото" са изградени върху елементи от българската история, фолклор и митология, православното християнство и българското езичество. Стилът на автора се отличава с наситеност, експресивност, динамика и лаконизъм.
Романът му "Аз, грешният Иван" понякога е сравняван по въздействие с "Време разделно" от Антон Дончев.[1] През 2000 г. той е обявен за най-добра българска фантастична книга за годината.
Библиография
Цикли
- 1993 г. – "Всичкият блясък на Злото"
- 1996 г. – "Приказка за непобедимото Добро"
- 2000 г. – "Аз, грешният Иван"
Стихосбирки
- 1994 г. – "Зодия скорпион"
- 1995 г. – "Демонът на свободата"
Други
Участие в съвместни издания
- 2003 г. – "Звяр незнаен" (антология) – ИК "Елф"
На чужди езици
- 1993 г. – "La Gran Gloria Del Mal" („Всичкият блясък на Злото“, на испански език) – издателство „Светра“, България
- 1996 г. – "All Evil's Glory" („Всичкият блясък на Злото“, на английски език) – издателство „Светра“, България
През 90-те години на ХХ век Николай Светлев започва да издава художествена и учебна литература чрез собственото си издателство „Светра“. До 2007 г. е главен редактор на списание "Български риболовец".
Редактор на „Да пробудиш драконче“ и „Царска заръка“ от Николай Теллалов.
Консултант при превода на „Последният еднорог“ от Питър С. Бийгъл.