Чечения: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 84.43.157.190 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 23: Ред 23:
}}
}}
[[Файл:Map of Tcetcnja - rus.png|300px|мини|Физикогеографска карта на Чечения]]
[[Файл:Map of Tcetcnja - rus.png|300px|мини|Физикогеографска карта на Чечения]]
'''Чеченската република''' ({{lang|ce|Нохчийн Республика}}; {{lang|ru|Чеченская республика}}), известна още като '''Чечение''' или '''Чечня''', е една от [[Административно деление на Русия|съставните части]] на [[Русия|Руската федерация]] и е част от [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]] и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в [[Руската Федерация]], 0,96%). Столица град [[Грозни]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Грозни]] 2007 km.
'''Чеченската република''' ({{lang|ce|Нохчийн Республика}}; {{lang|ru|Чеченская республика}}), известна още като '''Чечения''' или '''Чечня''', е една от [[Административно деление на Русия|съставните части]] на [[Русия|Руската федерация]] и е част от [[Южен федерален окръг|Южния федерален окръг]] и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km<sup>2</sup> (76-то място по площ в [[Руската Федерация]], 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в [[Руската Федерация]], 0,96%). Столица град [[Грозни]]. Разстояние от [[Москва]] до [[Грозни]] 2007 km.


== Историческа справка ==
== Историческа справка ==

Версия от 15:48, 3 април 2019

Чеченская Республика
Noxçiýn Jumhuri
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Чечения на картата на РусияЧечения на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаГрозни
Площ15 647 km²
Население1 414 865 души (2017)
90,4 души/km²
Федерален окръгСевернокавказки федерален окръг
ПрезидентРамзан Кадиров
Министър-председателМуслим Хучиев
Езицируски и чеченски
Часова зонаUTC +3
МПС код20.95
Валутарубла
Официален сайтchechnya.gov.ru
Чечения в Общомедия
Физикогеографска карта на Чечения

Чеченската република (на чеченски: Нохчийн Республика; на руски: Чеченская республика), известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация и е част от Южния федерален окръг и Северокавказкия икономически район. Площ 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09%), население на 1 януари 2017 г. 1 414 865 души (33-то място в Руската Федерация, 0,96%). Столица град Грозни. Разстояние от Москва до Грозни 2007 km.

Историческа справка

На 30 ноември 1922 г. е образувана Чеченската автономна област, а на 7 юли 1924 г. Ингушката автономна област. На 15 януари 1934 г. двете автономни области са обединени в Чечено-Ингушска автономна област, а на 5 декември 1936 г. е преобразувана в Чечено-Ингушска АССР. През 1944 г. Чечено-Ингушката АССР е ликвидирана, а населението ѝ е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир. През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и останалите живи депортирани чеченци и ингуши се завръщат по родните си места. На 1 октомври 1991 г. президентът Джохар Дудаев обявява независимостта на новата Чеченска Република от Русия, а на 4 юни 1992 Чеченската Република се разделя на две отделни република Република Чечения на изток и Република Ингушетия на запад. От 1994 г. насам руското правителство прави безуспешни опити да установи с военни средства контрол над цялата ѝ територия.

Географска характеристика

Чеченската република е разположена в югозападната част на Руската Федерация, по северните склонове на Голям Кавказ. Граничи на запад с Република Ингушетия и Република Северна Осетия, на северозапад – със Ставрополски край, на север и изток – с Република Дагестан и на юг – с Грузия. В тези си граници заема площ от 15 647 km2 (76-то място по площ в Руската Федерация, 0,09% от нейната територия).[1]

Чечения е разположена в централните части на северните склонове на планината Голям Кавказ. По южната граница на страната с Грузия е разположен Страничния хребет на Голям Кавказ и в него се издигат най-високите върхове на Чечения – Тебулосмта 4493 m, Диклосмта 4285 m и др. Северно от Страничния хребет и успоредно на него се простират три паралелни един на друг хребети: Скалист (връх Хахали 3031 m), Пасбищен и Черните планини, които представляват типични куести (хребети с асиметрични склонове), с полегати южни и стръмни северни склонове. На югозапад, по границата с Република Дагестан се издига мощният (до 3308 m) Андийски хребет. В централната част на Чечения, северно от Черните планини се простира лесостепната Чеченска равнина, а северно от нея в пределите на страната попада южната част на степната и полупустинна Терско-Кумска низина, набраздена с ниски ридове и хълмове. На запад от Чеченската равнина се издигат ниските Терско-Сунженски възвишения, разделени от плодородната Алханчуртска долина.[1]

В северните части на Чечения климатът е умерено-континентален, а в южната планинска част има ясно изразена височинна зоналност. В Терско-Кумската низина средната януарска температура е -3 °C, средна юлска 25 °C, годишна сума на валежите 300 – 400 mm, вегетационен период (минимални денонощни температури над 10 °C) 190 денонощия. В Чеченската равнина средната януарска температура е -4 °C, средната юлска 22 – 24 °C, а годишната сума на валежите 400 – 600 mm. В планините средната януарска температура е от -5 °C в ниските части до -12 °C и по-ниски във високите части, средната юлска съответно от 21 °C до 5 °C, а сумата на валежите от 600 до 1200 mm.[1]

Речната мрежа на Чечения е представена от 3198 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 6509 km и принадлежи почти изцяло към водосборния басейн на река Терек, вливаща се в Каспийско море. Незначителна част от територията на страната в югоизточната част принадлежи към водосборния басейн на река Сулак, също вливаща се Каспийско море. Най-големите чеченски реки са: река Терек, протичаща през северната ѝ част; Сунжа и Асса (десни притоци на Терек); Аргун (десен приток на Сунжа). Речната мрежа е разположена неравномерно – в планинската част има гъста речна мрежа, а на север от река Терек, в Терско-Кумската низина практически напълно отсъства. Почти всички чеченски реки в горните си течения имат ясно изразен планински характер, а при навлизането си в равнината – типично равнинен характер, създават широки долини и водите им почти на 100% се използват за напояване. Подхранването на реките е два вида – смесено с преобладаване на ледниковото и смесено с преобладаване на дъждовното и подземното. Водният режим също е два вида: пролетен и пролетно-летен (предимно летен – юли и август) в резултата на интензивното ледо- и снеготопене в планините. По-голямата част от реките в страната през зимата не замръзват.[2]

В Терско-Кумската низина почвите са кафяви и светлокафяви, в Терсо-Сунженските възвишения – карбонатни черноземи. В Чеченската равнина преобладават ливадните почви, в по-високите участъци – излужените черноземи, по долините на реките – алувиалните и ливадно-блатните почви, а в планините – планински-горски и планински-ливадни. В Терско-Кумската низина естествената растителност е степна и полупустинна, в Чеченската равнина – степна и лесостепна. В планините, до 1800 – 2200 m са разпространени широколистните гори, а по-нагоре – субалпийски и алпийски пасища. Горите в Чечения заемат 361 хил.ха (18,7% от територията на страната), като преобладава бука (48,8% от горския фонд), бреза (10,9%), габър (9,9%), дъб (9,6%). В степните и лесостепни райони са разпространени различни видове гризачи, влечуги, птици (дропла, дива гъска, кавказки фазан). В планините обитават кафява мечка, дива свиня, източнокавказки тур, елен, дива котка, вълк, сърна, язовец, черноглав орел, планинска пуйка, кавказки тетерев, кеклик и др.[1]

Население

Населението на Чечения на 1 януари 2017 г. е 1 414 865 души (33-то място по брой в Руската Федерация, 0,96%). Броят на чеченците е 1 206 551 души (95,3 %), на руснаците 24 382 души (1,9 %), на кумиките 12 221 души (1,0 %), и др.

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Чечения
Административно-териториално деление на Чечения

В административно-териториално отношение Република Чечения се дели на 2 републикански градски окръга и 15 муниципални района. Има 5 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение (Грозни, Аргун и Гудермес) и 2 града с районно подчинение. Селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Република Чечения към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Грозни (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
16.Грозни 324 291 687 гр. Грозни 291 687
17.Аргун 63 36 486 гр. Аргун 36 486 16
Муниципални райони
1.Ачхой-Мартановски 1 225 86 844 с. Ачхой-Мартан 23 282 51
2.Веденски 936 39 451 с. Ведено 5 133 67
3.Грозненски 1 600 128 903 гр. Грозни
4.Гудермески 740 144 112 гр. Гудермес 51 776 40
5.Итум-Калийски 1 277 6 498 с. Итум-Кали 1 288 72
6.Курчалоевски 505 126 447 с. Курчалой 25 260 44
7.Надтеречни 883 62 635 с. Знаменское 11 654 99
8.Наурски 2 205 58 475 ст-ца Наурская 9 656 92
9.Ножай-Юртовски 629 57 762 с. Ножай-Юрт 6 744 111
10.Сунженски 349 22 835 ст-ца Серноводская 11 882 48
11.Урус-Мартановски 649 139 741 гр. Урус-Мартан 58 588 31
12.Шалински 637 129 893 гр. Шали 53 016 36
13.Шаройски 580 3 154 с. Химой 329 103
14.Шатойски 824 19 388 с. Шатой 2 523 52
15.Шелковски 2 994 60 554 ст-ца Шелковская 12 719 71

Вижте също

Външни препратки

Източници

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122256.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Чечения
  2. ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2547/Чеченская_Республика «Вода России» – Република Чечения
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Чечни“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​