Никола Филчев: Разлика между версии
→Биография: Актуализация Етикет: етикет: премахнати източници/бележки |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 88.203.201.198 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
Проф. '''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е [[ |
Проф. '''Никола Филчев Борисов''' (р. [[1948]]) е [[Главен прокурор на България]] от [[18 февруари]] [[1999]] до [[2006]]. Преди това е последователно съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) – наказателна колегия (от януари [[1991]]) и [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов]] ([[1997]] – [[1999]]), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за [[посланик]] на Република България в [[Казахстан]], на който пост остава до 2008.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=160 personi.dir.bg]</ref><ref>[http://www.justice.government.bg/10/ www.justice.government.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html www.mediapool.bg]</ref> До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] при [[УНСС]].<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/278 www.unwe.bg]</ref> |
||
== Произход и образование == |
== Произход и образование == |
||
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г. |
''Никола Филчев'' е роден през [[1948]] г. в град [[Варна]]. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във [[ХТМУ|Висшия химикотехнологичен институт]] (днес [[ХТМУ]]), по-късно обаче се прехвърля в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[СУ|Софийския университет]], където се дипломира като юрист през [[1972]] г. |
||
== |
== Научна кариера == |
||
Година след завършването си ([[1973]] г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския [[районен съд]]. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от [[1977]] г. той е и [[научен сътрудник]] в [[Института за правни науки]] при [[БАН]]. |
|||
След дипломирането си, Никола Филчев е дългогодишен съдия в Районен и Окръжен съд в родния си град Варна. От [[януари]] [[1991]] г. е съдия във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] (сега [[Върховен касационен съд]]) – наказателна колегия. В периода 1997-1999 г. е [[Министерство на правосъдието на България|заместник-министър на правосъдието]] в [[кабинета на Костов|правителството]], оглавявано от [[Иван Костов]]. Назначен е за главен прокурор на Република България през 1999 г. (като приема поста от [[Иван Татарчев]]). Въпреки замесването му в няколко скандала, след изтичането на мандата е назначен за посланик на [[България]] в [[Казахстан]] <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>. На този пост остава до 2008.<ref>[http://personi.dir.bg/person.php?id=160 personi.dir.bg]</ref><ref>[http://www.justice.government.bg/10/ www.justice.government.bg]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/prashtat-filchev-poslanik-za-da-go-izvadyat-ot-dnevniya-red-news114478.html www.mediapool.bg]</ref> |
|||
Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]], едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари [[1991]] г. се издига до [[съдия]] във [[Върховен съд на Народна република България|Върховния съд]] на [[Република България]] – I наказателно отделение. Чете лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. Специализирал е в [[Русия]] и [[Германия]]. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса<ref>[http://reporter.com.ua/articles/ogj513/ reporter.com.ua]</ref>. Назначен е за главен [[прокурор]] през [[1999]] г., като приема поста от [[Иван Татарчев]]. След приключването на мандата му е изпратен посланик в [[Казахстан]], въпреки замесването му в няколко обществени скандала<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.monitor.bg/article?id=184709 | заглавие = Лицето на скандала | достъп_дата = 5 април 2015 | фамилно_име = Финашкова | първо_име = Наталия | дата = 19 януари 2009 | издател = [[Монитор (вестник)|Монитор]] }}</ref>. |
|||
== Академична кариера == |
|||
Редом с юридическата практика, Никола Филчев се насочва и към научна дейност. От [[1977]] г. постъпва като [[научен сътрудник]] в [[Института за държавни и правни науки|Института за държавни и правни науки]] при [[БАН]]. Защитава докторска [[дисертация]] по [[наказателно право]] през 1986 г. Хабилитира се през [[1990]] г. като [[доцент]] по [[наказателно право]]. Заемал е поста на заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. Като дългогодишен преподавател по право, придобива академична титла "професор" през [[2004]] г. Чел е лекции по [[наказателно право]] в [[Юридически факултет (Университет за национално и световно стопанство)|Юридическия факултет]] на [[УНСС]] от [[1996]] до [[2017]] г. Бил е директор на ''Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика'', функциониращ при същия факултет<ref>[http://www.unwe.bg/bg/structure/render/412 www.unwe.bg]</ref>. |
|||
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други. |
|||
==За него== |
|||
На личността на Никола Филчев са посветени няколко книги, една от които е биографична. |
|||
* Илиев, И. Никола Филчев. Сиела. С. 2006 г. ISBN: 9546498092. |
|||
* Филчев, Н. Никола Филчев - интервюта, изявления, доклади 1999-2005 г. Сиела. С. 2005 г. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 21:29, 5 април 2019
| Никола Филчев | |
 | |
| Главен прокурор на Република България | |
| Мандат | 1999 – 2006 |
|---|---|
| Назначен от | Петър Стоянов |
| Предшественик | Иван Татарчев |
| Наследник | Борис Велчев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Националност | българин |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | юрист • прокурор |
Портал  Правосъдие | |
Проф. Никола Филчев Борисов (р. 1948) е Главен прокурор на България от 18 февруари 1999 до 2006. Преди това е последователно съдия във Върховния съд (сега Върховен касационен съд) – наказателна колегия (от януари 1991) и заместник-министър на правосъдието в кабинета на Костов (1997 – 1999), а след изтичането на мандата му през 2006 Филчев е назначен за посланик на Република България в Казахстан, на който пост остава до 2008.[1][2][3] До 2016 г. е ръководител на катедра „Наказателноправни науки“ в Юридическия факултет при УНСС.[4]
Произход и образование
Никола Филчев е роден през 1948 г. в град Варна. В родния си град завършва химически техникум. Поради силно развиващата се през онова време химическа промишленост в родния му град, след завършване на средното си образование, Филчев продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г.
Научна кариера
Година след завършването си (1973 г.), Никола Филчев постъпва като съдия във Варненския районен съд. Редом с практиката, той се насочва и към научна дейност, така от 1977 г. той е и научен сътрудник в Института за правни науки при БАН.
Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и заместник-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. се издига до съдия във Върховния съд на Република България – I наказателно отделение. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователски център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет[5]. Специализирал е в Русия и Германия. През 2000 г. е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Юридическата академия в Одеса[6]. Назначен е за главен прокурор през 1999 г., като приема поста от Иван Татарчев. След приключването на мандата му е изпратен посланик в Казахстан, въпреки замесването му в няколко обществени скандала[7].
Професор по наказателно право, автор на над шестдесет публикации (монографии, студии, статии), посветени на съучастието в престъплението, способа (формата) на извършване на престъпното деяние, криминализацията на деянията, разграничението на наказателната отговорност и други.
Източници
- ↑ personi.dir.bg
- ↑ www.justice.government.bg
- ↑ www.mediapool.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ reporter.com.ua
- ↑ Финашкова, Наталия. Лицето на скандала // Монитор, 19 януари 2009. Посетен на 5 април 2015.