Люксембургски език: Разлика между версии

Люксембургски език
Lëtzebuergesch
	Люксембургски език Lëtzebuergesch
/[ˈlətsəbuə̯jəʃ]/
Страна	Люксембург, Белгия
Регион	Западна Европа
Говорещи	300 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Германски; Западногермански; Горногермански; Западни среднонемски; Мозелфранконски; Люксембургски;
Официално положение
Официален в	Люксембург
Регулатор	---
Кодове
ISO 639-1	lb
ISO 639-2	ltz
ISO 639-3	ltz
	Уикипедия на Люксембургски език
	Люксембургски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:32, 7 април 2019

Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург и Белгия. От 1984 г. е кодифициран като официален език в Люксембург.

Класификация

Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група.

Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.

История

За люксембургците диалектът е силен национален символ. Развитието му е неразривно свързано с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.

Например опитите за налагане на високонемската форма като основна по време на Втората световна война от една страна е засилило издигането на люксембургския до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.

С цел съхраняване на люксембургската идентичност, правителството и медиите все повече спомагат за налагането на люксембургския и поощряват използването му.

Граматика

Съществителни и местоимения.

Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.

Падежи

В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.

Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:

Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)

Число на съществителните имена

В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.

Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж

1л. Ед.ч. ech, mech, mir — аз, мен, на мен

2л. Ед.ч. du, dech, dir — ти, теб, на теб

3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) – той, него, на него

3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) – тя, нея, на нея

3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) – то, него, на него

1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis — ние, нас, на нас

2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech — вие, вас, на вас

3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) – те, тях, на тях

Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.

Външни препратки

Уикипедия на Люксембургски език

Шаблон:Лингвистика-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-{{Език|
+{{Език
+| име          = Люксембургски език
-родно име=Lëtzebuergesch|
+| родно име    = Lëtzebuergesch
-страна= [[Люксембург]], [[Белгия]]<br/>|
+| произношение = [ˈlətsəbuə̯jəʃ]
-говорещи= 300&nbsp;000|
+| страна       = [[Люксембург]], [[Белгия]]
-сем1= Индоевропейски |
+| регион       = [[Западна Европа]]
-сем2=Германски |
+| говорещи     = 300 000
-сем3=Западногермански |
+| писменост    = [[латиница]]
-сем4=Горногермански |
+| сем1         = Индоевропейски
-сем5=Немски | сем5 връзка=Немски езици|
+| сем2         = Германски
-сем6=Среднонемски |
+| сем3         = Западногермански
-сем7=Западни среднонемски |
+| сем4         = Горногермански
-сем8=Мозелфранконски |
+| сем5         = Западни среднонемски
-сем9=Люксембургски|
+| сем6         = Мозелфранконски
-официален= {{Люксембург}}|
+| сем7         = Люксембургски
-регулатор= ---|
+| официален    = {{флагче с име|Люксембург}}
-iso639-1= lb|
+| регулатор    = ---
-iso639-2= ltz|
+| iso639-1     = lb
-SIL= LUX
+| iso639-2     = ltz
+| iso639-3     = ltz
+| wiki         = lb
 }}
-'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език|немския език]], говорен от около 300&nbsp;000&nbsp;души в [[Люксембург]] и [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като официален език в [[Люксембург]].
+'''Люксембургският език''' (''Lëtzebuergesch'') е източнофранконски вариант на [[немски език|немския език]], говорен от около 300 000 души в [[Люксембург]] и [[Белгия]]. От 1984 г. е кодифициран като официален език в [[Люксембург]].
 == Класификация ==
@@ Ред 51: / Ред 54: @@
 ''Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж''
-л. Ед.ч. ech, mech, mir&nbsp;— аз, мен, на мен
+л. Ед.ч. ech, mech, mir — аз, мен, на мен
-л. Ед.ч. du, dech, dir&nbsp;— ти, теб, на теб
+л. Ед.ч. du, dech, dir — ти, теб, на теб
 л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) – той, него, на него
@@ Ред 61: / Ред 64: @@
 л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) – то, него, на него
-л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis&nbsp;— ние, нас, на нас
+л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis — ние, нас, на нас
-л. Мн.ч. dir (der), iech, iech&nbsp;— вие, вас, на вас
+л. Мн.ч. dir (der), iech, iech — вие, вас, на вас
 л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) – те, тях, на тях