Атомизъм: Разлика между версии
м от старо-гръцки |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Democritus stamp.jpg|thumb|right|220px|Гръцка марка в чест на [[Демокрит]].]] |
[[Image:Democritus stamp.jpg|thumb|right|220px|Гръцка марка в чест на [[Демокрит]].]] |
||
'''Атомизъм''' ( |
'''Атомизъм''' (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е [[философия|философско]] учение според което [[атом]]ът е най-малката градивна частица на [[вселена]]та. Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. |
||
Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности. |
Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности. |
||
==Индия== |
==Индия== |
Версия от 19:24, 2 май 2007
Атомизъм (образувано от старо-гръцката дума ατομος - неделим) е философско учение според което атомът е най-малката градивна частица на вселената. Терминът атомизъм се употребява в два смисъла. В широкия смисъл атомизъм се нарича всяко учение за атома, в тесния се отнася до древногръцки философски школи от V и IV век преди новата ера. Тези учения, са и най-ранната форма на атомизма. Терминът атомистичен материализъм има по-тесен смисъл, тъй като някои от привържениците на това учение приемат, че атомите са идеални, нематериални същности.
Индия
В индийската философия идеите на атомизма се развиват независимо от европейската философия. Пример за това е школата вайшешика.
Антична философия
Европейската атомистика възниква в Древна Гърция.
Школа на атомистите
Атомизмът е създаден от представителите на до-сократическия период на древногръцката философия, и по-точно от Левкип и неговия ученик Демокрит Абдерски. Съгласно тяхното учение съществуват само атоми и пустота. Атомите — са най-малките неделими частици, не възникващи и не изчезващи, качествено еднородни, непроницаеми (не съдържащи в себе пустота) същности (частици), които имат определена форма. Атомите са безчислени, така както пустота е безкрайна. Форма на атомите е безкрайно разнообразна. Атомите са първооснова на всичко съществуващо, на всяка чувствено всяко нещо, чиито свойства се определят от формата на атомите
Демокрит
Според Демокрит възникването на света и познанието се основават на движението на вечни, неизменни и неделими иключително малки частици - атоми.
Платон
Привърженик на атомизма е бил Платон, който смята, че атомите имат идеалната форма на Платонови тела, (правилни многоъгълници).
Епикурейство
Епикур, основател на епикурейството, възприема от атомистите учението за атомите, но го видоизменя. В поемата на древноримския епикуреец Лукреций «За природана на нещата» атомите за първи път са характеризирани като телесни («телца» — корпускули), състоящи се от материя. Предшествениците му, философи атомисти, нищо не споменават за телесната, материално природа на атомите.
През възраждането и малко по-късно
Привърженици на атомизма са Галилей, Гассенди и др. Пиер Гассенди изказва предположението, че химическите елементи са съставени от еднородни, неделими частици.