Забайкалски край: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м °C
м fixlink; козметични промени
Ред 24: Ред 24:


== Историческа справка ==
== Историческа справка ==
През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект на [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край</ref>
През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект на [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край]</ref>


== Географска характеристика ==
== Географска характеристика ==
Ред 34: Ред 34:


=== Климат ===
=== Климат ===
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 °C на юг до -33 °C на север, средна юлска съответно от 21 °C до 17 °C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"/>
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26&nbsp;°C на юг до -33&nbsp;°C на север, средна юлска съответно от 21&nbsp;°C до 17&nbsp;°C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"/>


=== Води ===
=== Води ===
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край</ref>
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край]</ref>


На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km<sup>2</sup>. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km<sup>2</sup>, като най-големите са Торейските езера ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.<ref name="water"/>
На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km<sup>2</sup>. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km<sup>2</sup>, като най-големите са Торейските езера ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.<ref name="water"/>

Версия от 21:42, 12 април 2019

Забайкалски край
Забайкальский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Забайкалски край на картата на РусияЗабайкалски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърЧита
Площ431 892 km²
Население1 072 806 души (2018)
2,48 души/km²
Адм. центърЧита
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторРавил Гениатулин
Часова зонаUTC +9
МПС код75, 80
Официален сайт75.ru
Забайкалски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Забайкалски край

Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население към 2018 г. 1 072 806 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.

Историческа справка

През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект на Руската ФедерацияЗабайкалски край.[1]

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).[1]

Релеф

В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (връх Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (връх Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (връх Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.[1]

Климат

Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 °C на юг до -33 °C на север, средна юлска съответно от 21 °C до 17 °C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.[1]

Води

Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).[2]

На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km2. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km2, като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.[2]

Почви, растителност, животински свят

Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.

Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд m3, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.

В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – борсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km2, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.

Етнически състав

Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души:

  • Руснаци – 977 400 (89,9 %)
  • Буряти – 73 941 (6,8 %)
  • Украинци – 6 743 (0,6 %)
  • Татари – 5 857 (0,5 %)
  • Арменци – 3 943 (0,3 %)
  • Азербайджанци – 2 045 (0,3 %)
  • Киргизи – 1 634 (0,2 %)
  • Беларуси – 1 544 (0,2 %)
  • Узбеки – 1 515 (0,2 %)
  • Евенки – 1 387 (0,1 %)

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Забайкалски край

В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т. ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск-Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Забайкалски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Чита (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Чита 562 347 088 гр. Чита 347 088
Агински 65 18 001 сгт Агинское 347 088 167
Горни[3] ? 11 337 сгт Горни 11 337 65
Петровск-Забайкалски 300 16 524 гр. Петровск-Забайкалски 16 524 413
Муниципални райони
1.Агински 6 180 17 113 сгт Агинское 167 Новоорловск, Орловски
2.Акшински 7 500 9 195 с. Акша 3 383 269
3.Александрово-Заводски 7 650 7 785 с. Александровски Завод 2 458 510
4.Балейски 5 050 18 333 гр Балей 11 370 350
5.Борзински 8 670 47 569 гр. Борзя 28 983 349 Шерловая Гора
6.Газимуро-Заводски 14 500 8 904 с. Газимурски Завод 3 731 554
7.Дулдургински 7200 14 392 с. Дулдурга 6 489 186
8.Забайкалски 5 254 21 252 сгт Забайкалск 13 228 459
9.Каларски 56 600 8 160 с. Чара 1 910 1221 Новая Чара
10.Калгански 3 140 7 743 с. Калга 3 094 581
11.Каримски 8 160 35 478 сгт Каримское 12 861 100 Дарасун, Курорт Дарасун
12.Краснокаменски 5 410 59 572 гр. Краснокаменск 52 811 535
13.Красночикойски 28 290 12 554 с. Красни Чикой 7 107 561
14.Кирински 16 200 12 644 с. Кира 4 246 445
15.Могойтуйски 6 230 26 416 сгт Могойтуй 11 046 202
16.Могочински 25 323 24 786 гр. Могоча 13 785 709 Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка
17.Нерчински 5 230 27 337 гр. Нерчинск 14 945 305 Приискови
18.Нерчинско-Заводски 8 920 9 574 с. Нерчински Завод 2 528 656
19.Оловянински 6 270 36 468 сгт Оловяная 7 677 249 Золотореченск, Калангуй, Ясногорск
20.Ононски 6 030 9 955 с. Нижни Цасучей 3 188 278
21.Петровск-Забайкалски 9 110 17 537 гр. Петровск-Забайкалски 413 Баляга, Новопавловка, Тарбагатай
22.Приаргунски 4 740 20 364 сгт Приаргунск 7 283 595 Кличка
23.Сретенски 15 190 21 793 гр. Сретенск 6 687 385 Кокуй, Уст Карск
24.Тунгиро-Олекмински 43 770 1 328 с. Тупик 919 811
25.Тунгокоченски 50 400 11 760 с. Верх Усугли 2 485 385 Вершино-Дарасунски
26.Улетовски 16 500 18 577 с. Улети 6 765 120 Дровяная
27.Хилокски 14 800 28 759 гр. Хилок 10 786 261 Могзон
28.Чернишевски 12 770 32 899 сгт Чернишевск 12 868 392 Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен
29.Читински 15 708 65 227 гр. Чита Атамановка, Новокручинински, Яблоново
30.Шелопугински 4 400 7 078 с. Шелопугино 3 045 462
31.Шилкински 6 440 39 772 гр. Шилка 13 313 248 Первомайски, Холбон

Източници

  1. а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край
  2. а б ((ru)) «Вода России» – Забайкалски край
  3. закрито административно-териториално образувание
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Забайкальского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​