Забайкалски край: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м °C |
м fixlink; козметични промени |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
== Историческа справка == |
== Историческа справка == |
||
През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект на [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край</ref> |
През 1654 г. руския първопроходец [[Пьотър Бекетов]] основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град [[Сретенск]], а през 1851 г. селището [[Чита]] става град и административен център на новообразуваната '''Забайкалска област'''. През април 1920 г. тя е преобразувана в '''Далекоизточна република''', а на 15 ноември 1922 г. – в '''Далекоизточна област'''. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на '''Читинска област''', която включва до 31 март 1992 г. в състава си [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]]. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] е отделен субект на [[Руската Федерация]]. На 1 март 2008 г. Читинска област и [[Агински бурятски автономен окръг|Агинския Бурятски автономен окръг]] се обединяват в нов субект на [[Руската Федерация]] – '''Забайкалски край'''.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край]</ref> |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 |
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 °C на юг до -33 °C на север, средна юлска съответно от 21 °C до 17 °C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.<ref name="bse"/> |
||
=== Води === |
=== Води === |
||
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край</ref> |
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Тихия океан]], като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на [[Енисей]], [[Лена]] и [[Амур]]. Недалеко от град [[Чита]], в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера [[Барун-Торей]] и [[Зун-Торей]]. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река [[Лена]] са нейните десни притоци [[Витим]] (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и [[Ольокма]] (с притоците си [[Тунгир]], [[Нюкжа]] и [[Чара]]). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река [[Амур]], с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща, с притоците си [[Нерча]], Черна, [[Ингода]] и [[Онон]]) и [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] (дясна съставяща, с притока си [[Газимур]]). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на [[Енисей]] са реките [[Хилок]] и [[Чикой]] (с притока си Менза), десни притоци на река [[Селенга]], вливаща се в езерото [[Байкал]]. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото [[Барун-Торей]] е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край]</ref> |
||
На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km<sup>2</sup>. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km<sup>2</sup>, като най-големите са Торейските езера ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.<ref name="water"/> |
На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km<sup>2</sup>. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km<sup>2</sup>, като най-големите са Торейските езера ([[Барун-Торей]], [[Зун-Торей]]), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.<ref name="water"/> |
Версия от 21:42, 12 април 2019
Забайкалски край Забайкальский край | |
Субект на Руската федерация | |
Забайкалски край на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Чита |
Площ | 431 892 km² |
Население | 1 072 806 души (2018) 2,48 души/km² |
Адм. център | Чита |
Федерален окръг | Сибирски федерален окръг |
Губернатор | Равил Гениатулин |
Часова зона | UTC +9 |
МПС код | 75, 80 |
Официален сайт | 75.ru |
Забайкалски край в Общомедия |
Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население към 2018 г. 1 072 806 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.
Историческа справка
През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект на Руската Федерация – Забайкалски край.[1]
Географска характеристика
Географско положение, граници, големина
Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).[1]
Релеф
В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (връх Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (връх Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (връх Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.[1]
Климат
Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26 °C на юг до -33 °C на север, средна юлска съответно от 21 °C до 17 °C. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.[1]
Води
Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).[2]
На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km2. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km2, като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.[2]
Почви, растителност, животински свят
Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.
Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд m3, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.
В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – борсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.
Население
На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km2, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.
Етнически състав
Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души:
- Руснаци – 977 400 (89,9 %)
- Буряти – 73 941 (6,8 %)
- Украинци – 6 743 (0,6 %)
- Татари – 5 857 (0,5 %)
- Арменци – 3 943 (0,3 %)
- Азербайджанци – 2 045 (0,3 %)
- Киргизи – 1 634 (0,2 %)
- Беларуси – 1 544 (0,2 %)
- Узбеки – 1 515 (0,2 %)
- Евенки – 1 387 (0,1 %)
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т. ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск-Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Чита (в km) | Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Краеви градски окръзи | ||||||
Чита | 562 | 347 088 | гр. Чита | 347 088 | ||
Агински | 65 | 18 001 | сгт Агинское | 347 088 | 167 | |
Горни[3] | ? | 11 337 | сгт Горни | 11 337 | 65 | |
Петровск-Забайкалски | 300 | 16 524 | гр. Петровск-Забайкалски | 16 524 | 413 | |
Муниципални райони | ||||||
1.Агински | 6 180 | 17 113 | сгт Агинское | 167 | Новоорловск, Орловски | |
2.Акшински | 7 500 | 9 195 | с. Акша | 3 383 | 269 | |
3.Александрово-Заводски | 7 650 | 7 785 | с. Александровски Завод | 2 458 | 510 | |
4.Балейски | 5 050 | 18 333 | гр Балей | 11 370 | 350 | |
5.Борзински | 8 670 | 47 569 | гр. Борзя | 28 983 | 349 | Шерловая Гора |
6.Газимуро-Заводски | 14 500 | 8 904 | с. Газимурски Завод | 3 731 | 554 | |
7.Дулдургински | 7200 | 14 392 | с. Дулдурга | 6 489 | 186 | |
8.Забайкалски | 5 254 | 21 252 | сгт Забайкалск | 13 228 | 459 | |
9.Каларски | 56 600 | 8 160 | с. Чара | 1 910 | 1221 | Новая Чара |
10.Калгански | 3 140 | 7 743 | с. Калга | 3 094 | 581 | |
11.Каримски | 8 160 | 35 478 | сгт Каримское | 12 861 | 100 | Дарасун, Курорт Дарасун |
12.Краснокаменски | 5 410 | 59 572 | гр. Краснокаменск | 52 811 | 535 | |
13.Красночикойски | 28 290 | 12 554 | с. Красни Чикой | 7 107 | 561 | |
14.Кирински | 16 200 | 12 644 | с. Кира | 4 246 | 445 | |
15.Могойтуйски | 6 230 | 26 416 | сгт Могойтуй | 11 046 | 202 | |
16.Могочински | 25 323 | 24 786 | гр. Могоча | 13 785 | 709 | Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка |
17.Нерчински | 5 230 | 27 337 | гр. Нерчинск | 14 945 | 305 | Приискови |
18.Нерчинско-Заводски | 8 920 | 9 574 | с. Нерчински Завод | 2 528 | 656 | |
19.Оловянински | 6 270 | 36 468 | сгт Оловяная | 7 677 | 249 | Золотореченск, Калангуй, Ясногорск |
20.Ононски | 6 030 | 9 955 | с. Нижни Цасучей | 3 188 | 278 | |
21.Петровск-Забайкалски | 9 110 | 17 537 | гр. Петровск-Забайкалски | 413 | Баляга, Новопавловка, Тарбагатай | |
22.Приаргунски | 4 740 | 20 364 | сгт Приаргунск | 7 283 | 595 | Кличка |
23.Сретенски | 15 190 | 21 793 | гр. Сретенск | 6 687 | 385 | Кокуй, Уст Карск |
24.Тунгиро-Олекмински | 43 770 | 1 328 | с. Тупик | 919 | 811 | |
25.Тунгокоченски | 50 400 | 11 760 | с. Верх Усугли | 2 485 | 385 | Вершино-Дарасунски |
26.Улетовски | 16 500 | 18 577 | с. Улети | 6 765 | 120 | Дровяная |
27.Хилокски | 14 800 | 28 759 | гр. Хилок | 10 786 | 261 | Могзон |
28.Чернишевски | 12 770 | 32 899 | сгт Чернишевск | 12 868 | 392 | Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен |
29.Читински | 15 708 | 65 227 | гр. Чита | Атамановка, Новокручинински, Яблоново | ||
30.Шелопугински | 4 400 | 7 078 | с. Шелопугино | 3 045 | 462 | |
31.Шилкински | 6 440 | 39 772 | гр. Шилка | 13 313 | 248 | Первомайски, Холбон |
Източници
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Забайкалски край
- ↑ закрито административно-териториално образувание
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Забайкальского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |