Пиетро Перуджино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м
Ред 52: Ред 52:
</gallery>
</gallery>
== портрети и скрити портрети ==
== портрети и скрити портрети ==
</gallery>
<gallery widths="200px" heights="188px" perrow="4" caption="">
<gallery widths="200px" heights="188px" perrow="4" caption="">
File:Pietro Perugino 057.jpg|''Мадоната'', детайл
File:Pietro Perugino 057.jpg|''Мадоната'', детайл

Версия от 19:49, 13 април 2019

Пиетро Перуджино
Pietro Perugino
Роден
Починал
Националноститалианец
СтилРенесанс
Периодкуатроченто
АкадемияУмбрийската школа
Известни творбифреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“
ПовлиялРафаело Санцио
Пиетро Перуджино в Общомедия

Пиетро Перуджино (на италиански: Pietro Perugino) е италиански ренесансов художник от Умбрийската школа от периода на ранния Ренесанс.

Той е сред учителите на Рафаело Санцио. Той рисува много портрети на свои съвременници, много нежни мадони, в които става изразител на идеала за женската красота в Куатроченто.[1]

Творчество

В Сикстинската капела Перуджино рисува фреската „Христос предава на св. Петър ключовете от рая“. Предният план от композицията е зает от апостолите застанали от двете страни на централната фигура – Христос, който предава ключа на коленичилия Петър. Зад тях има голям площад, пълен с хора. Тази композиция е типична за новото интерпретиране на религиозните сюжети.

фреската „Христос предава на св.Петър ключовете от рая“

[2]

Портрети на донатори

Перуджино, веднъж нарушава традицията да се свързват образите на донаторите със светците композиционно: той създава портрети на двама монаси (масло) от обителта Валомброзе близо до Флоренция наричани: Бияджо Миланези, генерал на ордена и Балдасаре ди Антонио ди Анджело, управител на манастира (ок. 1499, Уфици). Тези изображения на глави, обърнати, с устремени нагоре погледи е възможно, да са изображения намиращи се в частта под олтара с образа „Възнесение на Мария с четири светци“ (1500, Уфици).Сега, тези портрети, визуално се възприемат като кавалетни, но в действителност функционално са били тясно свързани с монументалната религиозна композиция. Така, със силно поподвигната глава, Перуджино е изрисувал папа Сикст IV в несъхранен олтарен образ от Сикстинската капела на такъв подобен богородичен сюжет (известен по рисунка на кръга на Пинтурикьо, Виена, Албертина)[3][4].

портрети и скрити портрети

Препратки

Източници

  1. Canuti F., Il Perugino, v. 1-2, Siena, 1931.
  2. Элиасберг Н. Пьетро Перуджино. М., Искусство, 1966.
  3. Гращенков В. Н. Портрет в итальянской живописи Раннего Возрождения. М., 1996. В 2 т.
  4. Буркхардт Я. Портрет в итальянской живописи // Очерки истории искусства Италии, 1898 (нем. яз.).