Панче Хаджиздравев: Разлика между версии

Панче Хаджиздравев
	Панче Хаджиздравев
български просветен деец
	Отпред: Климент Бояджиев, Емануил Лепчев, Наум Темчев, Константин Стоянов, Лазар Цунев и Стефан Зографов. Отзад: Александър Димитраков, Атанас Яранов, Кръсте Мисирков, Панче Хаджиздравев, Андон Димитров
Роден	Прилеп, Османска империя
Починал	септември 1944 г. Прилеп, Демократична федеративна Югославия
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:15, 18 април 2019

Пантелей (Панче, Панчо) Хаджиздравев или Здравев е български просветен деец от Македония.

Биография

Панче Хаджиздравев е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на хаджи Здраве Хаджиилиев. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[1] Завършва Физико-математическия факултет на Лиежкия университет. Преподава математика в българската мъжка гимназия в Солун, както и в българската класическа гимназия в Битоля.^[2] В 1905 - 1906 година преподава в Серското българско педагогическо училище.^[3]

През септември 1944 година, след като титовите партизани овладяват властта във Вардарска Македония, племенникът му Александър Хаджиздравев е застрелян на улицата и Панчо Хаджиздравев, разочарован от похода срещу българщината, се самообесва с думите „По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!“ ^[4]

Бележки

↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
↑ Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“
↑ Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 495.
↑ Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.

[Кандиларовъ_94-1] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.

[2] Трайков, Веселин, „Кръсте П. Мисирков и за българските работи в Македония“

[Опис_495-3] Попсавова, Дора. Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“, част ІІ. София, Български исторически архив, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1983. с. 495.

[4] Църнушанов, Коста, “Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С. 1992, с. 244.

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 [[Категория:Български самоубийци]]
 [[Категория:Учители в Серското българско педагогическо училище]]
+[[Категория:Дейци на Българските акционни комитети]]