Марин Дринов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 45: Ред 45:
== Биография ==
== Биография ==
=== Ранни години и учителстване в Панагюрище ===
=== Ранни години и учителстване в Панагюрище ===
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]] в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град [[Панагюрище]] в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в [[Априлско въстание|Априлското въстание]].


Учи в едно от първите класни училища в България при [[Атанас Чолаков]] и после [[Йордан Ненов]]. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар - [[Нешо Бончев]], са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си [[Васил Чолаков]] събират народни песни, които изпращат в [[Москва]]. По-голямата част биват предадени на [[Константин Миладинов]] и влизат в сборника „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ ([[1861]]).
Учи в едно от първите класни училища в България при [[Атанас Чолаков]] и после [[Йордан Ненов]]. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – [[Нешо Бончев]], са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си [[Васил Чолаков]] събират народни песни, които изпращат в [[Москва]]. По-голямата част биват предадени на [[Константин Миладинов]] и влизат в сборника „[[Български народни песни (сборник)|Български народни песни]]“ ([[1861]]).


=== Следване и изследователска дейност в Русия и Европа ===
=== Следване и изследователска дейност в Русия и Европа ===
На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.
На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца [[Найден Геров]] и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в [[Киевска духовна семинария|духовната семинария]] в [[Киев]], а впоследствие – в [[Московски държавен университет|Московския университет]], където се дипломира през 1865 г.


Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.
Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.


През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].
През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките|БАН]]). През 1872 г. получава [[доктор]]ска степен и от 1873 г. е [[доцент]] по [[славянска филология]] в [[Харковски университет|Харковския университет]]. В края на 1876 г. е признат за редовен [[професор]].


=== Държавническа дейност в България (1877 – 1879) ===
=== Държавническа дейност в България (1877 – 1879) ===
През освободителната [[Руско-турска война (1877 – 1878)]] Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора [[Александър II (Русия)|Александър Втори]] и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.
През освободителната [[Руско-турска война (1877 – 1878)]] Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора [[Александър II (Русия)|Александър Втори]] и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.


Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда [[Министерство на културата|отдела за народното просвещение и духовните дела]] в рамките на [[Временно руско управление|Временното руско управление на България]]. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на [[Трета българска държава|Третата българска държава]]. Един от съставителите на [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Негово е предложението [[София]] да е новата столица на възстановената Българска държава.


=== Професор в Русия ===
=== Професор в Русия ===
След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.
След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.


След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]].
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]].
Ред 77: Ред 77:
* ''Съчинения''. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 [[iarchive:schineniia02drin|pdf]]
* ''Съчинения''. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 [[iarchive:schineniia02drin|pdf]]
* ''Съчинения''. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 [[iarchive:schineniia03drin|pdf]]
* ''Съчинения''. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 [[iarchive:schineniia03drin|pdf]]
* '' Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история.'', Пловдив-Русчук-Велес, 1869 [http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf pdf]
* ''[http://ia700400.us.archive.org/27/items/pogledvrukhproi00dringoog/pogledvrukhproi00dringoog.pdf pdf Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история]''. Пловдив-Русчук-Велес, 1869.
* ''Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес.'', Виена, 1869 [[iarchive:pogledvrukhproi00dringoog|pdf]]
* ''Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес.'', Виена, 1869 [[iarchive:pogledvrukhproi00dringoog|pdf]]
* ''Заселение Балканскаго полуострова славянами'' (1872)
* ''Заселение Балканскаго полуострова славянами'' (1872)
* ''Южные славяни и Византия в Х веке.'' – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152, [http://rapidshare.com/#!download|575l35|175442197|COIDR_1875_3_Harward.pdf|35468 pdf]
* ''[http://rapidshare.com/#!download|575l35|175442197|COIDR_1875_3_Harward.pdf Южные славяни и Византия в Х веке]''. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1 – 152.
* ''Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях.'' – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885 http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up
* ''[http://www.runivers.ru/bookreader/book457629/#page/426/mode/1up Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях]''. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 08:38, 19 април 2019

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат8 май 1878 – 5 юли 1879
НаследникГеорги Атанасович
Председател на БАН
Мандат1869 – 1882
НаследникВасил Стоянов
Втори мандат1884 – 1894
НаследникВасил Друмев
Лична информация
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища
Националност България
Родства
Найден Дринов
Пейо Дринов
ОбразованиеХНУ „Василий Каразин“
Професияисторик • филолог
Портал Портална икона Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на революционера Найден Дринов.

Биография

Ранни години и учителстване в Панагюрище

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище в голямо семейство на занаятчията Стоян Дринов. Двама от братята му, Найден и Пейо, са активни организатори и участници в Априлското въстание.

Учи в едно от първите класни училища в България при Атанас Чолаков и после Йордан Ненов. През 1852 г. става помощник-учител. След напускането на Ненов през 1855 г., Дринов и неговият близък другар – Нешо Бончев, са назначени за временни главни учители. Остават на тази позиция до 1858 г. В този период, по заръка на съгражданина си Васил Чолаков събират народни песни, които изпращат в Москва. По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861).

Следване и изследователска дейност в Русия и Европа

На 1-ви септември 1858, с помощта на копривщенеца Найден Геров и на панагюрското население, което събира дарения и се задължава да плаща по 3500 гроша за всяка година на тяхното следване, заедно с Нешо Бончев заминават заедно за Русия, за да продължат образованието си. Там учи в духовната семинария в Киев, а впоследствие – в Московския университет, където се дипломира през 1865 г.

Между 1865 и 1871 г., като учител на руско княжеско семейство, пътува из цяла Европа. Това му позволява да посети най-важните библиотеки и да се запознае със средновековни български и славянски ръкописи. Рано изпъква като сериозен изследовател, създава си име сред българската интелигенция извън страната.

През 1869 г. става един от съучредителите и първи председател на Българското книжовно дружество (днес БАН). През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа дейност в България (1877 – 1879)

През освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) Марин Дринов е привлечен за съветник в руската главна квартира. Като съветник по българските въпроси подпомага императора Александър Втори и висшите среди в Главната квартира да се ориентират, като по този начин допринася съществено за българската кауза.

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Професор в Русия

След края на Временното руско управление се връща в Русия, но продължава активно да кореспондира с български политически и научни дейци. Единодушно е смятан в онази епоха за най-образования българин.

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име

В края на 19 век жителите на село Бахшишлар, днес Дриново, решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

Факсимиле на заглавната страница на „Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес“. Експонат на Регионалния исторически музей в Хасково.

Бележки

  1. ↑ Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906 г., стр. 23

Литература

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614 – 616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838 – 1906) – Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107 – 126.
Гробът на Марин Дринов на Централните софийски гробища

Външни препратки

Вижте също

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Марин_Дринов&oldid=9433993“.