Кунгей Алатау: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
}} |
}} |
||
'''Кунгей Алатау''' или ''Кунгей Алатоо, Кюнгьой Алатоо'' ({{lang|ky| |
'''Кунгей Алатау''' или ''Кунгей Алатоо, Кюнгьой Алатоо'' ({{lang|ky|Күнгөй Ала-Тоо}}, {{lang|kk|Күнгей Алата́у}}; {{lang|ru|Кюнгёй-Ала-Тоо}}) е планински хребет в [[Тяншан|Северен Тяншан]], разположен на територията на [[Киргизстан]] ([[Исъккулска област|Исъккулска]] и [[Чуйска област]]) и [[Казахстан]] ([[Алматинска област]]). Простира се от запад на изток на протежение около 280 km, като загражда от север котловината на езерото [[Исъккул]]. На запад достига до Боамското ждрело на река [[Чу (река)|Чу]], а на изток – долината на река Каркара (лява съставяща на Шарин, ляв приток на [[Или]]). На северозапад с къси и стръмни склонове са спуска към долината на река Чонг Кемин (десен приток на [[Чу (река)|Чу]]), а на североизток – към долината на река [[Чилик (река)|Чилик]] (Шилик, ляв приток на [[Или]]). На север чрез прохода Кугантир (3908 m) се свързва с хребета [[Заилийски Алатау]]. По билото му в средната и източната част преминава участък от киргизско-казахстанската граница, а по западното му било – участък от границата между [[Исъккулска област|Исъккулска]] и [[Чуйска област]]. Изграден е основно от гранити, шисти и пясъчници. Максимална височина връх '''Чоктал 4760 m''', ({{coord|42|46|34|N|76|41|24|E}}), издигащ се в западната му част. Има силно разчленен релеф и алпийски гребен. Общата площ на ледниците е 237 km², спускащи се главно по северният му склон. На юг текат къси и бурни реки (Тьо Айгър, Чирпикти, Чок Тал, Чонг Ак Суу и др., вливащи се в езерото [[Исъккул]] или в река Тюк, а на север, още по къси и с много голям наклон малки реки и потоци, притоци на Чонг Кемин, [[Чилик (река)|Чилик]] и Шарин. Склоновете му са заети от планинско-ливадни и ливадно-степни ландшафти, под нях по южните склонове са разположени планинско степни формации, а по северните склонове и в дълбоките долини – малки смърчови гори. <ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article067430.html «Большая Советская Энциклопедия» – Кунгей-Алатау, т. 13, стр. ...]</ref> |
||
== Топографска карта == |
== Топографска карта == |
||
Версия от 10:04, 19 април 2019
| Кунгей Алатау (Кунгей Алатоо) | |
 | |
  Местоположение на картата на Киргизстан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Киргизстан Казахстан |
| Част от | Тяншан |
| Най-висок връх | Чоктал |
| Надм. височина | 4760 m |
| Кунгей Алатау (Кунгей Алатоо) в Общомедия | |
Кунгей Алатау или Кунгей Алатоо, Кюнгьой Алатоо (на киргизки: Күнгөй Ала-Тоо, на казахски: Күнгей Алата́у; на руски: Кюнгёй-Ала-Тоо) е планински хребет в Северен Тяншан, разположен на територията на Киргизстан (Исъккулска и Чуйска област) и Казахстан (Алматинска област). Простира се от запад на изток на протежение около 280 km, като загражда от север котловината на езерото Исъккул. На запад достига до Боамското ждрело на река Чу, а на изток – долината на река Каркара (лява съставяща на Шарин, ляв приток на Или). На северозапад с къси и стръмни склонове са спуска към долината на река Чонг Кемин (десен приток на Чу), а на североизток – към долината на река Чилик (Шилик, ляв приток на Или). На север чрез прохода Кугантир (3908 m) се свързва с хребета Заилийски Алатау. По билото му в средната и източната част преминава участък от киргизско-казахстанската граница, а по западното му било – участък от границата между Исъккулска и Чуйска област. Изграден е основно от гранити, шисти и пясъчници. Максимална височина връх Чоктал 4760 m, (), издигащ се в западната му част. Има силно разчленен релеф и алпийски гребен. Общата площ на ледниците е 237 km², спускащи се главно по северният му склон. На юг текат къси и бурни реки (Тьо Айгър, Чирпикти, Чок Тал, Чонг Ак Суу и др., вливащи се в езерото Исъккул или в река Тюк, а на север, още по къси и с много голям наклон малки реки и потоци, притоци на Чонг Кемин, Чилик и Шарин. Склоновете му са заети от планинско-ливадни и ливадно-степни ландшафти, под нях по южните склонове са разположени планинско степни формации, а по северните склонове и в дълбоките долини – малки смърчови гори. [1]