Стоян Омарчевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 18: Ред 18:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}}
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|22о=1|23о=1|24о=1|25о=1}}
| институция2 = [[министър на народното просвещение]]
| институция2 = [[министър на народното просвещение]]
| постове2 = [[Правителство на България (40)|Правителство на Стамболийски]] (1920-1923)
| постове2 = [[Правителство на България (40)|Правителство на Стамболийски]] (1920 – 1923)
| известен-с =
| известен-с =
| отличия = }}
| отличия = }}
}}
}}


'''Стоян Омарчевски''' е български политик от [[БЗНС]], [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (40)|правителството на Стамболийски]] (1920-1923).
'''Стоян Омарчевски''' е български политик от [[БЗНС]], [[министър на народното просвещение]] в [[Правителство на България (40)|правителството на Стамболийски]] (1920 – 1923).


== Биография ==
== Биография ==
Ред 37: Ред 37:


==== Ден на народните будители ====
==== Ден на народните будители ====
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за [[Ден на народните будители]]. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. [[Иван Рилски]] – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на "големите българи" – Левски, Ботев, Каравелов... "Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва..."
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за [[Ден на народните будители]]. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. [[Иван Рилски]] – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...


==== Правописна реформа, 1921 ====
==== Правописна реформа, 1921 ====
Ред 46: Ред 46:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://archive.is/sBIQn Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение], Черно море, 28.10.2006 (архивирано от http://more.info.bg/article.asp?articleID=602864&topicID=181&issueID=1756)
* [http://archive.is/sBIQn Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение], Черно море, 28.10.2006 (архивирано от [http://more.info.bg/article.asp?articleID=602864&topicID=181&issueID=1756 оригинала])
* Ренета Стефанова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=168727 Откриват паметна плоча на Стоян Омарчевски], Дарик Сливен, 3 август 2007
* Ренета Стефанова, [http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=168727 Откриват паметна плоча на Стоян Омарчевски], Дарик Сливен, 3 август 2007



Версия от 22:39, 19 април 2019

Стоян Омарчевски
български политик

Роден
Починал
10 март 1941 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияБЗНС
Депутат
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
министър на народното просвещение
Правителство на Стамболийски (1920 – 1923)
Стоян Омарчевски в Общомедия

Стоян Омарчевски е български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).

Биография

Стоян Омарчевски завършва в СУ философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].

Министър на просвещението

В периода 1920 – 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:

  • въвежда задължителното основно образование;
  • строи 1115 нови училища в малките селища;
  • освобождава от данъци детската литература.

Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.

Ден на народните будители

През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...“

Правописна реформа, 1921

Правописната реформа е предложена от акад. Александър Теодоров-Балан и внесена в Народното събрание от Омарчевски.

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.

Външни препратки