Стоян Омарчевски: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Стоян Омарчевски завършва в [[ |
Стоян Омарчевски завършва в [[Софийски университет|Софийския университет]] [[философия]] през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след [[Деветоюнски преврат|деветоюнския преврат]], но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ ([[Константин Томов]]). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“<ref name="ташев">{{ташев|331}}</ref>. |
||
=== Министър на просвещението === |
=== Министър на просвещението === |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
* освобождава от данъци детската литература. |
* освобождава от данъци детската литература. |
||
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет. |
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на [[Борисова градина|Борисовата градина]]. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет. |
||
==== Ден на народните будители ==== |
==== Ден на народните будители ==== |
||
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за [[Ден на народните будители]]. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. [[Иван Рилски]] – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...“ |
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за [[Ден на народните будители]]. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. [[Иван Рилски]] – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – [[Васил Левски|Левски]], [[Христо Ботев|Ботев]], [[Любен Каравелов|Каравелов]]... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...“ |
||
==== Правописна реформа, 1921 ==== |
==== Правописна реформа, 1921 ==== |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
{{пост списък|Министър на просветата на България|41}} |
{{пост списък|Министър на просветата на България|41}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Омарчевски, Стоян}} |
{{СОРТКАТ:Омарчевски, Стоян}} |
||
[[Категория:Министри на просветата на България]] |
[[Категория:Министри на просветата на България]] |
Версия от 04:42, 20 април 2019
Стоян Омарчевски | |
български политик | |
Роден |
23 декември 1885 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Политика | |
Партия | БЗНС |
Депутат | |
XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
министър на народното просвещение | |
Правителство на Стамболийски (1920 – 1923) | |
Стоян Омарчевски в Общомедия |
Стоян Омарчевски е български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).
Биография
Стоян Омарчевски завършва в Софийския университет философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].
Министър на просвещението
В периода 1920 – 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:
- въвежда задължителното основно образование;
- строи 1115 нови училища в малките селища;
- освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.
Ден на народните будители
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...“
Правописна реформа, 1921
Правописната реформа е предложена от акад. Александър Теодоров-Балан и внесена в Народното събрание от Омарчевски.
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.
Външни препратки
- Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, Черно море, 28.10.2006 (архивирано от оригинала)
- Ренета Стефанова, Откриват паметна плоча на Стоян Омарчевски, Дарик Сливен, 3 август 2007
|
|