Куршумли хан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-mk}} => {{lang|mk}}
м РМ -> РСМ
Ред 20: Ред 20:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Странноприемница|хан]], [[гостилница]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[Република Македония]]. Намира се на левия бряг на река [[Вардар]], на някогашната [[Скопска чаршия|железарска чаршия]] в Скопие, в двора на „[[Музей на Македония (Скопие)|Музея на Македония]]“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.<ref name="vk.12"/>
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Странноприемница|хан]], [[гостилница]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[Северна Македония]]. Намира се на левия бряг на река [[Вардар]], на някогашната [[Скопска чаршия|железарска чаршия]] в Скопие, в двора на „[[Музей на Македония (Скопие)|Музея на Македония]]“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.<ref name="vk.12"/>


== История ==
== История ==

Версия от 13:43, 20 април 2019

Тази статия е за хана в Скопие. За този в Прилеп вижте Куршумли хан (Прилеп).

Куршумли хан
Куршумли ан
Изглед към двора
Изглед към двора
42.0031° с. ш. 21.4369° и. д.
Куршумли хан
Местоположение в Скопие
Видхан
МестоположениеСкопие, Република Македония
ИзгражданеXVI век
Статутпаметник на културата
Куршумли хан в Общомедия

Куршумли хан (на македонска литературна норма: Куршумли ан) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Северна Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]

История

Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се смята за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.

От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.

От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.

Куршумли хан след Скопското земетресение, 1963 г.

Архитектура

Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли, тъй като куршум означава олово на турски). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]

Бележки