Куршумли хан: Разлика между версии
{{lang-mk}} => {{lang|mk}} |
Kerberizer (беседа | приноси) м РМ -> РСМ |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Странноприемница|хан]], [[гостилница]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[ |
'''Куршумли хан''' ({{lang|mk|Куршумли ан}}) е бивш [[Странноприемница|хан]], [[гостилница]] от [[Османска империя|османско време]] в [[Скопие]], днес в [[Северна Македония]]. Намира се на левия бряг на река [[Вардар]], на някогашната [[Скопска чаршия|железарска чаршия]] в Скопие, в двора на „[[Музей на Македония (Скопие)|Музея на Македония]]“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.<ref name="vk.12"/> |
||
== История == |
== История == |
Версия от 13:43, 20 април 2019
- Тази статия е за хана в Скопие. За този в Прилеп вижте Куршумли хан (Прилеп).
Куршумли хан Куршумли ан | |
Изглед към двора | |
Вид | хан |
---|---|
Местоположение | Скопие, Република Македония |
Изграждане | XVI век |
Статут | паметник на културата |
Куршумли хан в Общомедия |
Куршумли хан (на македонска литературна норма: Куршумли ан) е бивш хан, гостилница от османско време в Скопие, днес в Северна Македония. Намира се на левия бряг на река Вардар, на някогашната железарска чаршия в Скопие, в двора на „Музея на Македония“. Куршумли хан е една от малкото средновековни сгради, които са оцелели в Скопие.[1]
История
Първоначално се смята, че сградата е византийска, но по-късно се смята за турска направа[1] и се приписва на ктитора Муслихудин Абдул Гани ел Мадини, ктитор и на Дюкянджик джамия в 1549 година.
От своето построяване Куршумли хан сменя своето предназначение. Първоначално е гостилница до 1878 година, когато е превърнат във вилаетски затвор. В него лежат много български революционери, особено след Винишката афера.
От 1904 година до 1914 година отново изпълнява функциите на хан.
Архитектура
Куршумли хан има площ от 2800 m2 и е голямо четвъртито каменно здание с 60 помешения на два етажа, в което се влиза през железни, големи врати. Има декоративно изградени зидове и малки куполи във формата на пирамиди с издадени страни, които в миналото са покрити с олово (от там името Куршумли, тъй като куршум означава олово на турски). Главният вход се намира на южната страна. Над входната врата има изграден трем с куполест покрив. Приземните помещения служат за магазини със стока, а помещенията на горните етажи – за стаи за отдих. На втория етаж на хана са изградени просторни помещения за добитък. Дворът на сградата е постлан с калдъръм, а в средата му има шадраван.[2]
Бележки
- ↑ а б Кънчов, Васил. Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, т. II, Издателство Наука и изкуство, София, 1970, стр. 12.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 780. (на македонска литературна норма)