Иван Асен II

Йоан Асен II Іѡаннъ Асѣнь
Цар на българи, гърци и власи
портрет от Георги Данчов (1846 – 1908), неизвестна дата
Управление	1218-24 юни 1241
Наследил	Борил
Наследник	Коломан I Асен
Лични данни
Роден	1190 г.
Починал	24 юни 1241 г.
Други титли	Цар на българи и гърци Цар на българи и власи
Подпис
Семейство
Династия	Асен
Баща	Иван Асен I
Майка	Елена
Бракове	Анна (Анисия) Анна-Мария Ирина
Герб
Йоан Асен II Іѡаннъ Асѣнь[1] в Общомедия

Цар Иван Асен II, фреска в Зографски манастир

Царски мемориален храм-мавзолей Свети Четиридесет мъченици, въздигнат в чест на голямата победа на Иван Асен II при Клокотница

Българската държава след 1230 г. според атласа на Димитър Ризов

Колоната на Иван Асен II във Велико Търново, отбелязваща съкрушаването на византийския император Теодор Комнин, когато България получава излаз на три морета – Черно, Бяло и Адриатическо

Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (Иван Асен II; * ок. 1190; † 24 юни 1241) е цар на България от 1218 г. до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I.

Възкачване на престола

През 1217 г., след 10-годишно изгнание, Иван Асен II се завръща в България с дружина руски наемници, вероятно бродници, за да си върне бащиното наследство – българския царски престол. Според източниците той се придвижва с хиляда лодки, вероятно по течението на Сирет, Прут или Днестър, а след това нагоре по Дунав. Цар Борил своевременно се укрепява в Търново, но след седеммесечна обсада, столицата бива превзета, а узурпаторът Борил е свален от трона и ослепен. . През пролетта на 1218 г. за цар на българите е провъзгласен Иван Асен II.

Управление

При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета . Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения.

Вътрешна политика

С възкачването на престола на Иван Асен II вътрешните междуособици в България затихват. Болярите се нуждаят от силна централна власт, за да се борят успешно срещу външните противници, които по времето на Борил успяват да откъснат и феодализират големи територии от страната. Преустановени са и продължителните войни. Всичко това се отразява благоприятно върху цялостния живот в царството. Настъпва време на подем в икономиката и културата. За разлика от Борил, новият владетел проявява търпимост и не преследва еретиците (в частност богомилите). В съответствие със започнатата миролюбива политика Иван Асен II установява приятелски отношения с унгарците – жени се за Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235 г.) и получава Белградската и Браничевската област, които българите губят по времето на Борил. Добросъседски отношения се установяват и с епирския владетел Теодор Комнин.

Добри са отношенията на българската държава и с латинците, които по това време се намират в твърде тежко положение, заобиколени от всички страни с врагове. Мирът се поддържа и на западната граница със сърбите.

Семейство

Герб на цар Иван Асен според Гелдернския гербовник около 1370 – 1395

Първата жена на Иван Асен II е Анна (по-късно постъпва в манастир като монахиня Анисия), която обаче така и не му става законна съпруга, неизвестно от какви съображения. От нея той има две незаконни дъщери:

• Мария, омъжена ок. 1225 г. за Мануил Комнин, брат на епирския деспот Теодор Комнин (1215 – 1230);
• Белослава († сл. 1285), омъжена ок. 1233 г. за Стефан Владислав, сръбски крал.

През 1221 г. Иван Асен II сключва брак с Анна Мария (* ок. 1204; † 1237), наследничка на Белград и Браничево, дъщеря на унгарския крал Андраш II (1204 – 1235). От този брак той има:

• Елена (* ок. 1224; † ок. 1254), омъжена 1235 г. за Теодор II Ласкарис (* 1222; † 1258), никейски император;
• Тамара (* сл. 1220);
• Коломан I Асен (* ок. 1232; † 1246), цар на България (1241 – 1246);
• Петър, умира като бебе.

От следващата си съпруга от 1237/1238 г. Ирина Комнина (монахиня Ксения), дъщеря на епирския деспот Теодор Комнин (1215 – 1230), той има:

• Ана-Теодора, омъжена за севастократор Петър;
• Мария, омъжена за Мицо Асен, български цар (1256 – 1257);
• Михаил II Асен (* ок. 1238; † убит 1257), цар на България (1246 – 1257), оженен 1255 г. за Елисавета Ростиславна († 1272 – 1298), руска княгиня.

Икономически и културен възход

Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си – Иван Асен I и Калоян, цар Иван Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската художествена и архитектурна школа.

Иван Асен II е първият български владетел, за когото е известно, че е сякъл собствени монети. Той е единственият средновековен православен владетел, с изключение на византийските императори, сякъл златни монети със своя лик и титла. В по-новата историография има мнения, които отричат това твърдение, а смятат, че Иван Асен II възстановява българското монетосечене след края на византийската власт по българските земи. Така например са налични сведения от византийския историк Скилица-Кедрин за влизането на Василий II в Охрид по време на завоеванието на България. Изложени са и мнения, според които по българските земи още Аспарух сече монети.

Дубровнишката грамота на цар Иван Асен II

След победата от 1235 г. царят дарява щедро монашеските обители на Света Гора, за което свидетелства патриарх Евтимий в „Житие на Петка Търновска“. От златопечатните грамоти, издадени от името на Иван Асен II за тези манастири, е запазена само тази за Ватопед („Ватопедска грамота“). Съхранена е и грамотата, даваща право на дубровнишките търговци за свободна търговия в земите на Българското царство („Дубровнишка грамота“). Особен интерес в нея представлява изброяването на подвластните на царя области: Видинска, Браничевска, Белградска, Търновска, Загорска, Преславска, Карвунска, Крънска, Одринска, Скопска, Прилепска, Деволска и Арбанашка.

За могъществото и престижа на българския владетел свидетелства неговият златен печат, където царят е представен с всички символи на властта. Надписът на български гласи: „Йоан Асен, цар на българите и гърците“.

Родословие

Асен (родоначалник на династията Асеневци)

Иван Асен I

Иван Асен II

Урош I

Завида

Анна Диогениса

Стефан Неманя

Елена (Иван Асен I)

наследник на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?

Ана Неманя

наследница на Роман IV Диоген и Анна Алусиан ?

Други

Името на Иван Асен II носят морският нос и заливът Цар Иван Асен на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.

Библиография

• Дуйчев, Иван. Приноси към историята на Иван Асен II. С., 1943.
• Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл. Кой кой е в средновековна България. 2 изд. С., Петър Берон, 1999.
• Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. С., Академично издателство „Марин Дринов“, 1994.
• Fine, Jr., John V. A. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press, 1987.
• Спасова, Мария. Кога се е състояла Клокотнишката битка – В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia. В чест на проф. Веселин Бешевлиев. С., 2003, 435-4рроиии
• Стоян Авдев. Находките с билонови монета на цар Йоан Асен II (1218 – 1241). – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 7, 2011,
• Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), т. 3. С., 2012.
• Biliarsky, Ivan. Word and Power in Mediaeval Bulgaria. Leiden, Boston, Brill, 2011. ISBN 9789004191457. с. 582.

Външни препратки

• Цар Калоян (1197 – 1207) и цар Иван П Асен (1218 – 1241): Renovatio Imperii Bulgarorum et Graecorum
• Битката при Клокотница
• Ласкарис, М. Ватопедска грамота на цар Иван Асен II. София, 1930 (Български старини, XI)
• България по време на царуването на Иван II Асен
• Пламен Павлов, „Сватбите на Йоан Асен...“
• Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123 П

SUBSCRIBE TO PEW DIE PIE

Борил

→

1483. Герб на императора на България, Общ гербовник, Констанцки кодекс, Конрад фон Грюненберг цар на България (1218 – 1241)

→

Коломан I Асен