Хисаро-Алай: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми == |
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми == |
||
В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река [[Зеравшан]] и южния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Алайски хребет|Алайския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на [[Зеваршан]] и по северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]], където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]], присъстват също и в [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]], а в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] изграждат крупен батолит. По северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и в югозападните разклонения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини. |
В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река [[Зеравшан]] и южния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Алайски хребет|Алайския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на [[Зеваршан]] и по северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]]. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]], където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]], присъстват също и в [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]], а в [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] изграждат крупен батолит. По северния склон на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] и в югозападните разклонения на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]] образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.<ref name="bse"></ref> |
||
С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в [[Таджикистан]] (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в [[Сулюкта]], Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], а нефтените находища в южната част на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, [[Андижан]] и др.). |
С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на [[Туркестански хребет|Туркестанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в [[Таджикистан]] (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в [[Сулюкта]], Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на [[Хисарски хребет|Хисарския хребет]]. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], а нефтените находища в южната част на [[Ферганска долина|Ферганската котловина]] са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, [[Андижан]] и др.).<ref name="bse"></ref> |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Релеф === |
=== Релеф === |
||
Основните планински хребети в Хисоро-Алай имат широчиннно или субширочинно прастиране. Западната и средната част на планината са заети от [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Хисарски хребет|Хисарския хребети]] и техните разклонения, а [[Алайски хребет|Алайския хребет]] със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] (Малгузар, [[Нуратау]] и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река [[Зеравшан]], а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и се простират покрай левия бряг на [[Зеравшан]]. Височината на повечето от хребетите надвишана 5000 m. В източната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]], в района на Матчинския планински възел се извисява пик '''Скалисти 5621 m''', най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на [[Алайски хребет|Алайския хребет]] (5544 m), а в средната част на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] е връх Чимтарга (5489 m).<ref name="bse"></ref> |
|||
Основните гребени на [[Туркестански хребет|Туркестанския]], [[Зеравшански хребет|Зеравшанския]], [[Хисарски хребет|Хисарския]] и [[Алайски хребет|Алайския хребети]] и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], в западната част на [[Туркестански хребет|Туркестанския хребет]] и неговите разклонения, в хребета [[Нуратау]] и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]], Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на [[Зеравшански хребет|Зеравшанския хребет]] и северните склонове на [[Алайски хребет|Алайския]] и [[Туркестански хребет|Туркестанския хребети]] широко разпространение имат карстовите форми.<ref name="bse"></ref> |
|||
=== Климат === |
=== Климат === |
||
=== Реки и езера === |
=== Реки и езера === |
||
Версия от 11:02, 22 април 2019
| Хисаро-Алай | |
  Местоположение на картата на Таджикистан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Таджикистан Киргизстан Узбекистан |
| Част от | Памиро-Алай |
| Най-висок връх | пик Скалисти |
| Надм. височина | 5621 m |
Хисаро-Алай (на таджикски: Ҳисору-Олой; на руски: Гиссаро-Алай) е мощна планинска система в Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Простира се между Ферганската котловина на север, пустинята Къзълкум на запад, Каршинската степ на югозапад и Таджикската депресия и Алайската долина на юг, а на североизток се свързва с планинската система на Тяншан. Цялата планинска система е ориентирана в посока запад-изток и представлява леко изпъкнала на юг дъга с дължина около 900 km и ширина от 80 km в източната част до 150 km в западната част.[1]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река Зеравшан и южния склон на Туркестанския хребет са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на Туркестанския, Алайския, Зеравшанския и Хисарския хребети са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на Зеваршан и по северния склон на Туркестанския хребет. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на Ферганската котловина и по южния склон на Хисарския хребет, където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на Туркестанския и Алайския хребети, присъстват също и в Зеравшанския хребет, а в Хисарския хребет изграждат крупен батолит. По северния склон на Туркестанския хребет се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на Ферганската котловина и в югозападните разклонения на Хисарския хребет образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.[1]
С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на Туркестанския и Алайския хребети (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в Таджикистан (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в Сулюкта, Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на Хисарския хребет. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на Туркестанския хребет, а нефтените находища в южната част на Ферганската котловина са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, Андижан и др.).[1]
Географска характеристика
Релеф
Основните планински хребети в Хисоро-Алай имат широчиннно или субширочинно прастиране. Западната и средната част на планината са заети от Туркестанския, Зеравшанския и Хисарския хребети и техните разклонения, а Алайския хребет със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на Туркестанския хребет (Малгузар, Нуратау и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река Зеравшан, а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на Зеравшанския хребет и се простират покрай левия бряг на Зеравшан. Височината на повечето от хребетите надвишана 5000 m. В източната част на Туркестанския хребет, в района на Матчинския планински възел се извисява пик Скалисти 5621 m, най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на Зеравшанския и Алайския хребети се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на Алайския хребет (5544 m), а в средната част на Зеравшанския хребет е връх Чимтарга (5489 m).[1]
Основните гребени на Туркестанския, Зеравшанския, Хисарския и Алайския хребети и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на Алайския и Туркестанския хребети, в западната част на Туркестанския хребет и неговите разклонения, в хребета Нуратау и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на Алайския и Туркестанския хребети, Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на Зеравшанския хребет и северните склонове на Алайския и Туркестанския хребети широко разпространение имат карстовите форми.[1]