Горна Белица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м →‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Белица}}
{{към пояснение|Белица}}
{{Селище инфо|Република Македония
{{Селище инфо|Северна Македония
| име = Горна Белица
| име = Горна Белица
| име-местно = Горна Белица
| име-местно = Горна Белица
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''Горна Белица''' ({{стар|Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица}}, {{lang|mk|Горна Белица}}, {{lang|rup|Beala di Supra}}, {{lang|sq|Belica e Epërme}}, {{lang|el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Република Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]].
'''Горна Белица''' ({{стар|Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица}}, {{lang|mk|Горна Белица}}, {{lang|rup|Beala di Supra}}, {{lang|sq|Belica e Epërme}}, {{lang|el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]].


== География ==
== География ==

Версия от 11:43, 22 април 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Горна Белица
Горна Белица
— село —
„Света Петка“
„Света Петка“
41.2233° с. ш. 20.5558° и. д.
Горна Белица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина1316 m
Население1 души (2002)
Пощенски код6335
Горна Белица в Общомедия

Горна Белица (изписване до 1945 година: Горна Бѣлица, на македонска литературна норма: Горна Белица, на арумънски: Beala di Supra, на албански: Belica e Epërme, на гръцки: Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.

История

В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.[1]

В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.[2]. Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище.[7] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[8]

В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[9]

При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[11]

В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[12]

Личности

Родени в Горна Белица

Литература

  • Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.

Бележки

  1. Археолошки локалитет „Горна Белица“ // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 13 октомври 2017.
  2. Beala di supra.
  3. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
  8. Άνω και κάτω Μπεάλα.
  9. Documente berciu biserici
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  12. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.