Горна Белица: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м →top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Белица}} |
{{към пояснение|Белица}} |
||
{{Селище инфо| |
{{Селище инфо|Северна Македония |
||
| име = Горна Белица |
| име = Горна Белица |
||
| име-местно = Горна Белица |
| име-местно = Горна Белица |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Горна Белица''' ({{стар|Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица}}, {{lang|mk|Горна Белица}}, {{lang|rup|Beala di Supra}}, {{lang|sq|Belica e Epërme}}, {{lang|el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[ |
'''Горна Белица''' ({{стар|Горна Б{{Уникод|ѣ}}лица}}, {{lang|mk|Горна Белица}}, {{lang|rup|Beala di Supra}}, {{lang|sq|Belica e Epërme}}, {{lang|el|Άνω Μπεάλα}}, ''Ано Беала'') е [[село]] в [[Северна Македония]], в община [[Струга (община)|Струга]]. |
||
== География == |
== География == |
Версия от 11:43, 22 април 2019
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.
Горна Белица Горна Белица | |
— село — | |
„Света Петка“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Струга |
Географска област | Дримкол |
Надм. височина | 1316 m |
Население | 1 души (2002) |
Пощенски код | 6335 |
Горна Белица в Общомедия |
Горна Белица (изписване до 1945 година: Горна Бѣлица, на македонска литературна норма: Горна Белица, на арумънски: Beala di Supra, на албански: Belica e Epërme, на гръцки: Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.
География
Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.
История
В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.[1]
В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.[2]. Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище.[7] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[8]
В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[9]
При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[11]
В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[12]
Личности
- Родени в Горна Белица
- Захария Пана (1921 – 2001), румънски поет, писател и публицист
- Никола Янкович, зограф от XIX век, роден в Горна или Долна Белица
Литература
- Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.
Бележки
- ↑ Археолошки локалитет „Горна Белица“ // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 13 октомври 2017.
- ↑ Beala di supra.
- ↑ Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
- ↑ Άνω και κάτω Μπεάλα.
- ↑ Documente berciu biserici
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
|