Венелин Ганев: Разлика между версии
м fixlink |
м Bot: Automated text replacement (-{{Citation +{{cite book); козметични промени |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{ |
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]] „[[Ефор (1900 - 1901)|Ефор]]“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref><ref> {{cite book |year= 1929 |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref>, води и лекционни курсове в [[УНСС|Свободния университет за политически и стопански науки]], познат днес като [[УНСС]] <ref>[http://www.unwe.bg/archive/1%20knijka_Bobchev.pdf www.unwe.bg]</ref>. |
||
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{ |
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{cite book |last=Ганев |first= Венелин |year= 2005 |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |publisher= Синева |publication-place= София }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/> |
||
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/> |
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания [[Демократически сговор]], но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава [[Лига за защита на правата на човека]].<ref name="ташев"/> |
||
Ред 46: | Ред 46: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
[[Файл:Venelin Ganev - memorial plaque - 53, 6th September Str, Sofia.jpg|мини|250px|Паметната плоча на сградата на ул. „6-ти септември“ № 53 в София, в която е живял Венелин Ганев<br/>[[ |
[[Файл:Venelin Ganev - memorial plaque - 53, 6th September Str, Sofia.jpg|мини|250px|Паметната плоча на сградата на ул. „6-ти септември“ № 53 в София, в която е живял Венелин Ганев<br/>[[Файл:Venelin Ganev - house - 53, 6th September Str, Sofia.jpg|250px]]]] |
||
* ''„Шопен“'' (1919) |
* ''„Шопен“'' (1919) |
||
* ''„Историческото развитие на търговското право“'' (1921) |
* ''„Историческото развитие на търговското право“'' (1921) |
Версия от 14:55, 22 април 2019
Венелин Ганев | |
български юрист и политик | |
проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Венелин Йорданов Ганев
16 февруари 1880 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Женевски университет Лайпцигски университет |
Политика | |
Депутат | |
XXI ОНС [1] | |
Венелин Ганев в Общомедия |
Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е един от регентите на малолетния цар Симеон II.
Биография
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] В Женева в 1900 – 1901 година двамата с Радев редактират революционния вестник на Върховния македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3][4], води и лекционни курсове в Свободния университет за политически и стопански науки, познат днес като УНСС [5].
През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[6] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека.[2]
През 1941 година Ганев се отказва от избора си за член на Българската академия на науките в знак на протест срещу ангажирането на България във Втората световна война.[7] По-късно се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията.[2] На 17 октомври 1947 година той е уволнен от Софийския университет и е интерниран в Дряново,[8] а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]
Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]
Библиография
- „Шопен“ (1919)
- „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
- „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
- „Курс по търговско право“ (1923)
- „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
- „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
- „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 – в два тома, 1944 – второ, допълнено издание)
- „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
- „Демокрация“ (1946)
- „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)
Бележки
- ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
- ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
- ↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 406-407.
- ↑ www.unwe.bg
- ↑ Ганев, Венелин. Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. Синева, 2005.
- ↑ Недев 2007, с. 621.
- ↑ Недев 2007, с. 769.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
|
- Български юристи
- Български политици (1918 – 1945)
- Родени в Русе
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в УНСС
- Академици на БАН
- Регенти на България
- Дейци на ВМОК
- Починали в София
- Български революционери
- Демократически сговор
- Посланици на България във Франция
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Министри на правосъдието на България
- Възпитаници на Женевския университет